Недостигът на лекарствени продукти и трудностите с доставките са достигнали критични нива и засягат цялостното предоставяне на здравни грижи. Това се посочва в анализ на специализираната платформа Medscape, който разглежда проблема с все по-зачестяващата липса на медикаменти основно в Германия, но на практика се отнася и за много други страни, в които сигналите за липси на лекарства се увеличават, включително и в България.
Според Федералния институт за лекарства и медицински изделия (медицинският регулаторен орган в Германия) в момента от пазара липсват 493 лекарства. „Тези лекарствени продукти често са и средства, за които не съществува еквивалентна алтернатива“, заявява министърът на здравеопазването на Германия Карл Лаутербах пред Бундестага по време на първото обсъждане на проектозакон за справяне с недостига на доставки.
Комплексни причини
Причините за проблема с осигуряването с лекарствени продукти са комплексни и най-често глобални. Те произхождат от сложните вериги на доставки, дъмпинг на цените, регулаторни предизвикателства, изнасяне на производството на субстанции в Китай, както и ефектите от пандемията от COVID. Д-р Дейвид Франкас, експерт по данни и анализ на веригите за доставки в университета Worms във Вормс, Германия, идентифицира няколко основни причини за проблемите с осигуряването на медикаменти.
Първият са производствени проблеми като пропуски в качеството, технически трудности, недостатъчно осигуреност с активни вещества, както и изтегления от пазара. „Последното беше една от причините за проблема със сиропа за деца“, обясни Франкас. (Тази зима Германия призна за проблем с осигуряването на някои лекарства, прилагани при простуда, включително основно температуропонижаващо при деца – бед.ред.) „Поради това вторият по големина притежател на разрешение за употреба в Германия с приблизително 30% присъствие се оттегли от пазара. Това обаче означаваше, че всъщност сме имали фактическа монополна ситуация. Третата причина е неочаквано увеличение на търсенето – например по време на пандемията имаше повишена терапевтична нужда поради увеличения брой пациенти в интензивно лечение“, допълни той.
Според някои експерти проблемът с осигуряването на достатъчно лекарства може да се реши с връщане на производството им главно в Германия. Това обаче се определя от други като доста сложно решение.
„Напълно подкрепям преместването на производството обратно в Германия. И би трябвало да си струва да плащаме повече за това, така че да станем по-малко зависими от Китай. Но от друга страна, ние никога няма да станем истински независими. Това е така, защото китайците са поели много неща, които ние вече не желаем да правим. Например, халогенната химия не трябва да се извършва отново в Германия поради екологични причини“, отбелязва Холцграбе.
Според него усилията трябва да се насочат към това как веригите за доставки да бъдат по-устойчиви, да се постигне диверсификия на веригите и да се изчисли какви средства ще са нужни за това.
„Трябва да гледаме на всичко като на политически здравен проблем. Това означава, че и двете големи демократични партии трябва да го приемат като задължение“ категоричен бе Холцграбе. Той се спря и на конкретни проблеми, довел до недостиг например на медиамент в редица страни, прилаган на диабетици, но и масово използван за отслабване. „Не е добре да се предписва антидиабетно лекарство не по предназначение на някой, който иска да отслабне. Това е абсурдно“, заяви Холцграбе.
По думите му усилията трябва да са насочени и към осигуряване на достатъчно противоинфекциозни и онкологични лекарства, създаването на част от които е особено сложно. „Например лекарства като пеницилин и цефалоспорин, които приемаме в големи количества при инфекции, са относително лесни за производство, но много други антибиотици имат много по-сложен производствен процес“, поясни той.
„На първо място е необходима стратегия“, смята още Холцграбе и допълва: „За тази стратегия първо трябва да знаем къде са най-големите проблеми. И това не трябва да диктува ежедневният бизнес. Вместо това трябва действително да знаем фактите за веригите за доставки, предписанията от лекарите и даннни от аптеките, които имат реалната картина за нуждите на пациентите“.
Той е категоричен, че е нужен и мултинационален подход: „Разглеждането на настоящите проблеми като национална трудност е фундаментално погрешно“.
Евентуално решение според него е и поддържането на резерв от лекарствени продукти в определени области, както на национално, а дори и на европейско ниво.
