Увеличаване на леглата в болничната мрежа у нас, отчита националната статистика, въпреки че на практика голяма част от тях не се използват. В края на 2022 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 54 707 легла, като в сравнение с предходната година броят на заведенията остава непроменен, но леглата в тях се увеличават с 216, или с 0.4%, се разбира от данни на Националния статистически институт. От там отчитат и увеличаване на легловия фонд на частните заведения, като към края на 2022 г. 28.4% от леглата са в частни болници.

Припомняме, че според Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги болничната структура в България се характеризира със свръхкапацитет, който не отговаря на нуждите на населението. В данните за 2021 година фактически използваните болнични легла в странатa от общо 52 246 болнични легла са били 30 569. Това означава, че е налице излишен общ леглови фонд от 13 457 легла, което е 25% от всички разкрити у нас легла.

Най-вероятно ръстът в броя на разкритите легла е свързан с разширяването на дейността на лечебните заведения, но въпреки това въпросът за цялостното неефективното им разпределение и използваемост в страната става нерешен.

Според данните от НСИ многопрофилните болници у нас са 179 с разполагат с 38 144 легла, което означава, че в 56.1% от болниците е съсредоточен 72.7% от легловия фонд в страната. Осигуреността на населението с болнични легла към края на 2022 г. е 848.5 на 100 000 души от населението. Най-много легла спрямо населението има в областите Плевен, Смолян и Пловдив, а най-малко в областите Перник, Ямбол и Видин.

Статистиката отчита и ръст в заведенията за извънболнична помощ, които достигат 2 172 с 1 303 легла за краткосрочно наблюдение и престой.

Осигуреност с медици

В края на 2022 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 599 лекари или почти същият брой като миналата година. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 493, от които 28 827 медицински сестри и 3 285 акушерки, като общият им брой е също почти същият като през изминалата година. Статистиката затвърждава за пореден път застаряването на гилдията – над 33% от лекарите или 10 015 са на възраст между 55 – 64 години. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) – 5 943, или 20.1%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 5 170, или 17.5%. Тук обаче се отчита значителен ръст – през 2016 година броят на младите лекари у нас беше 2 356 лекари или 8,2% от общия брой, като от тогава расте всяка година.

Най-много са общопрактикуващите лекари, които са 3 854, или 13.0% от всички лекари в страната. На второ място се нареждат практикуващите кардиология – 6.3%, следвани от акушерство и гинекология – 5.9%, анестезиология и интензивно лечение – 5.8%, хирургия – 5.1%, педиатрия – 4.9% и нервни болести – 4.8%. Осигуреността с лекари в края на 2022 г. общо за страната е 45.9 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 11.8.

Най-висока е осигуреността на населението с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници – Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9), сочат още данните на НСИ.

Полина Тодорова