Остойностяването на медицинския труд все още не е факт, въпреки дадената публично заявка на последния ръководен екип на Министерството на здравеопазването.
Припомняме, ръководството на МЗ в лицето на д-р Асен Меджидиев, който е здравен министър в двата последни служебни кабинета, определи тази задача за приоритет през август 2022 г. Почти година по-късно обаче, все още ведомството не е обявило подробности около остойностяването на труда на лекари, сестри и всички останали заети в здравния сектор. Липсва и яснота дали експертите в МЗ приемат, отхвърлят или ще надградят предложения от Българския лекарски труд в края на миналата година модел за остойностяване, който залагаше на обвързване на минималната начална заплата на лекарите с квалификацията им, както и региона и лечебното заведение, в които работят. В края на миналата година д-р Меджидиев съобщи, че е готов проект на наредба за остойностяване на труда на лекарите и на медицинските сестри, но такъв така до момента не е представен.
Защо е важно трудът на медиците да бъде остойностен
Заплащането на труда на хората, които се грижат за здравето ни, е проблем, който от години е ахилесовата пета на не едно ръководство на Министерството на здравеопазването. И ако доскоро той влизаше във фокуса на общественото внимание основно заради несравнимо по-ниските възнаграждения на българските лекари и сестри с доходите на колегите им на Запад, то в последните години фокусът се измести върху все още ширещата се огромна „ножица“ в заплатите в сектора. Дисбалансите в системата, които не само не се решават, но и се задълбочават, пораждат ситуации, при които директори на лечебни заведения получават хонорари в милиони, докато кадровият дефицит, породен от липсата на достатъчно специалисти по здравни грижи, рискува да изправи пред риск от затваряне отделения и дори цели лечебни заведения. А основен фактор за кадровата криза, главно в редиците на медицинските ни сестри, безспорно е все още ниското заплащане в сектора, съчетано с огромния стрес и натоварване.
Примерите в тази насока не са един и два. Един от тях ангажира и вниманието на депутатите от парламентарната здравна комисия наскоро, които на свое заседание обсъждаха факта, че за период от две години и половина изпълнителният директор на болницата “Майчин дом” проф. Иван Костов е получил над 1,7 милиона лева от заплатата си, както и от допълнителни възнаграждения, сред които и такива по линия на консултантския си договор в медицинския център към същото лечебно заведение. Това стана и повод комисията по здравеопазване да задължи министър Меджидиев да предостави всички проверки и доклади, извършени от 2021 г. досега в “Майчин дом“. Припомняме и че преди две години с поста си се раздели и дългогодишният директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“ (настояща УМБАЛ „Проф. д-р Алекдандър Чирков“) проф. Генчо Начев, като тогавашното ръководство на МЗ в лицето на проф. Асена Себезова обяви, че период от три години той е получил чрез граждански договори близо един милион лева, като на практика е взимал над 83% от сумите по този тип договори. Бе посочено и че не са разписани ясни критерии за оценка при изплащане на допълнителни възнаграждения за резултати от дейност. Самият Начев заяви, че няма от какво да се срамува и обясни, че сумите, които е взимал по граждански договори, са от пациенти, които му имат доверие и са искали именно той да ги оперира.
На този фон, по данни на проучване на Индекс на болниците, 68% от медицинските сестри в болниците у нас работят за 800-1600 лв. на месец, една пета получават между 1600-2000 лв., а над 2000 – 6%. Близо 80% от тях твърдят, че са готови да излязат на протест, ако не се вземат мерки за решаване на проблемите с кадровия дефицит, който влияе отрицателно на работата им и увеличава вероятността от медицински грешки.
Получаването на огромни хонорари от спецалисти, само по себе си не било проблем, с който да се занимават и общество, и управници, ако обаче на другия край на ситемата нямаше техни колеги, които все още получават обидни доходи и са принудени да работят на няколко места – според данните от анкетата, стандартна 40-часова работна седмица имат под половината или 39% от специлиастите по здравни грижи, а останалите полагат извънреден труд и работят на няколко места. Това ги подлага на свръхнатоварване, но и неминуемо поражда и риск от професионални грешки в работата, която не забравяме – е свързана с опазване и спасяване на човешкото здраве. Според 88% от запитаните е нужно увеличаване на заплащането им, както и други мерки, които биха спомогнали за намаляване на кадровата криза.
Все още в сферата на заплащането на медиците у нас съществува и практиката заплащането да е обвързано с бонуси или т. нар. ДМС – допълнително материално стимулиране, което обаче невинаги почива на конкретни и ясни критерии, а на индивидуална преценка, създавайки по този начин инструмент за контрол, а не справедлив механизъм за осигуряване на по-високи доходи.
Опитът за някаква, макар и минимална регулация в тази насока, бе направен миналата година от екипа проф. Сербезова чрез обвързване на залегналите в Колективния трудов договор нива на заплащане през текстове на Националния рамков договор, но този подход бе даден на съд от група болници, основно частни. В крайна сметка този подход бе узаконен в началото на тази година чрез промени в Закона за здравното осигуряване, с които бe прието, че основните заплати на медиците не трябва да са по-ниски от тези, договорени в Колективния трудов договор.
Той обаче със сигурност няма да е достатъчен, за да създаде условия за достойно заплащане на всички работещи в сектора и намаляване на все още огромната „ножица“ във възнагражденията, създаваща крещящи крайности. Със сигурност фактът, че все още нямаме правила за ясно остойностяване на медицински труд е и поредното доказателство, че системата на здравните услуги и заплащането на работещите в сектора не лежат на ясни правила. Защо обаче този проблем не се решава е все още въпрос без отговор.
Полина Тодорова
