Общият принос, който фармацевтичната индустрия е осигурила за 2021 г. за българската икономика се изчислява приблизително на 2,8 млрд. лева или 2,2% от брутния вътрешен продукт на страната, което е в съответствие със средното за Европа ниво. Тези и други данни бяха представени от Лука Чичов, изпълнителен директор на IQVIA за Централна и Източна Европа, в рамките на доклад, представен на експертна среща „Икономически и стратегически принос на фармацевтичния сектор в България“.
Срещата се организира от представителните организации на фармацевтичната индустрия в България – Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и Българска асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ), с подкрепата на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), и в партньорство с Американска търговска камара в България.
Докладът очертава същественото значение на фармацевтичния сектор за българското здравеопазване и икономика, и приноса на иновативните и генерични фармацевтични компании, търговците на едро, търговците на дребно и компаниите за клинични проучвания.
За 2021 г. общият икономически принос е изчислен на база стойността на трудовите възнаграждения в сектора (почти 1,1 млрд. лева), предоставените отстъпки към НЗОК и данъци (914 млн. лева), стойността на произведената в България продукция от компаниите (426 млн. лева), инвестициите в клинични изпитвания (178 млн. лева), стойността на спестените разходи чрез въвеждането на генерични медикаменти (113 млн. лева), както и добавената стойност под формата на реализираните обучителни кампании за пациенти, лекари и други експерти в областта (38 млн. Лева).
За 2022 г. директният принос на фармацевтичния сектор към държавния бюджет също се изчислява на над 1 млрд. лева. При цени на производител, които са сред най-ниските в Европа, фармацевтичните компании са предоставили на НЗОК 409 млн. лв. допълнителни отстъпки и компенсации, което се равнява на 27.6% от бюджета на касата за медикаменти. През 2021 г. фармацевтичният сектор е заплатил възнаграждения за над милиард лева, от които 384 млн. лв. са постъпили в държавния бюджет под формата на данъци и осигуровки. Почти 28 000 души са пряко заетите лица във фармацевтичния сектор в България, създавайки индуцирани ефекти върху други почти 16 000 души, като заплатите са 1,8 пъти по-високи от средните за страната.
Фармацевтичното производство в България е ключово за поддържането на устойчиви доставки на лекарства. Произведената от българските производители продукция през 2021 г. е 426 млн. лв. или 1,2% от общото производство в страната (над 10 млрд. таблетки и капсули и над 164 млн. течни лекарствени форми). Същевременно, значителна роля и принос имат и търговците на едро, които отпускат финансови кредити на своите аптеки и болнични клиенти на обща стойност над половин милиард лева, с времева стойност на парите от почти 7 милиона лева. Важен елемент от направения доклад е анализът за приноса на генеричните и биоподобните лекарствени продукти, спестили над 207 млн. лв. на пациентите и държавата през 2022 г., което от своя страна освобождава ресурс за навлизането на безалтернативни терапии за непосрещнати пациентски нужди.
През последните години България се е превърнала в регионален център за клинични изпитвания и заема 4-то място в Европа на глава от населението, показват данните от доклада. Това се дължи на добрата регулаторна среда, инфраструктурата, набирането на пациенти и ефективността на разходите, а пазарът се оценява на приблизително 178 млн. лева към 2021 г. Налице е обаче липса на дигитализация в системата, което поставя този пазар пред сериозни предизвикателства за реализиране на потенциала си. Не на последно място е приносът на фармацевтичния сектор в предоставянето на допълнителни услуги и грижи към потребителите на здравна система. През 2021 г. секторът е похарчил 38 млн. лв. за професионални и образователни кампании за обучение и осведомяване, в това число на експерти, пациенти и лекари, както и други 3 млн. лв. за програми за подкрепа чрез осигуряване на достъп до високоспециализирана диагностика за онкологични заболявания.
Докладът очертава значителната роля, която фармацевтичният сектор има за българската икономика и здравеопазване и прави няколко препоръки с оглед устойчивото му развитие. Сред тях са припознаване на стратегическия принос, който секторът има за българската икономика и за бюджета като цяло и поставянето му като приоритетен; привличане на инвестиции за производство, развойна дейност и клинични проучвания, като същевременно се намали финансовата и данъчната тежест върху тях; осигуряване на устойчив бюджет на НЗОК и приемлив размер на отстъпките, което ще създаде благоприятна среда за инвестиции в сектора; улесняване на достъпа до иновативни лечения чрез опростяване на административния процес; опростяване на административната тежест при въвеждането на генерични лекарства; преоценка на ДДС на лекарствата и др.
Според Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, подобна цялостна оценка на икономическия принос на фармацевтичния сектор в България се прави за първи път. „Важно е този сектор да е жизнен, защото към него има големи очаквания, предвид застаряващото население и нарастващите нужди от лекарствено лечение. Фармацевтичната иновация е ценна и необходима, тя е ключът за осигуряване на терапии за непосрещнати медицински нужди, например за справяне с нелечими до момента заболявания“, каза той. Денев подчерта обаче, че тази иновация има смисъл, само когато достига до пациентите. В условия на отложени бюджети непредвидимостта и несигурността на средата се задълбочава с всяка следваща година и производителите на иновативни терапии са изправени пред съществени трудности да задоволят нарастващите потребности на българските граждани. В средата на 2023 г. все още няма яснота какво ще е финансирането за лекарства за годината, посочи той.
Денев допълни, че към момента фармацевтичните компании осигуряват лекарства на едни от най-ниските цени в Европа, но и предоставят допълнителни отстъпки и компенсации към НЗОК. С всяка изминала година размерът на тези компенсации се увеличава, непредвидимостта нараства, а с това и рискът все повече компании да откажат да инвестират в България и да се изтеглят от българския пазар. Това е заплаха за здравето на българските граждани. Именно затова е важно да се гарантира устойчивост и предвидимост на системата, като рискът за фармацевтичните компании, произтичащ от поемането на задължения за отстъпки към НЗОК, се ограничи, каза той, допълвайки, че няма как всяка година компаниите да подписват „празен чек“ на НЗОК.
Според Николай Хаджидончев, председател на УС на БГФармА, генеричната индустрия дава възможност за осигуряване на достъпно лечение за обществото, което е показано ясно чрез приноса на генеричните и биоподобни медикаменти в спестяването на средства на държавата. Именно затова генеричният сектор е и ще продължи да бъде ключов не само на основата на местното производство, но и чрез европейските и глобални производители. За да се случи това обаче е необходимо да се инвестира в кадрите, които да обезпечат това производство и да гарантират, че България ще продължи да бъде сред водещите страни в тази област, посочи той. Хаджидончев подчерта като един от проблемите в България липсата на благоприятна среда, стимулираща приложението на биоподобни медикаменти на българския пазар. Друг сериозен проблем е, че в момента много утвърдени генерични медикаменти се изтеглят от пазара заради ценовия натиск и нарастващите допълнителни финансови тежести.
Председателят на УС на Българската асоциация на търговците на едро на лекарства Николай Колев, подчерта, че най-лошото е да има отлив на лекарствени продукти. Той отличи най-належащите приоритети за трите организации, сред които са: въвеждането на единни стандарти, синхронизирани с европейските; дигитализация на сектора, позволяващ най-бързото разрешаване на проблемите с недостига на кадрите и ресурса; осигуряването на прозрачност и предвидимост в сектора чрез създаване на краткосрочна и дългосрочна стратегия, гарантираща интереса на всички участници и търсеща добавената стойност за всеки пациент.
Колев подчерта, че България все още се възприема като правилното място за производство на медикаменти и е важно да се запази тази позиция във все по-конкурентната глобална среда. Това може да се постигне именно чрез работа и диалог между всички заинтересовани страни.
Според Лука Чичов, изпълнителен директор на IQVIA за Централна и Източна Европа, е важно да се промени възприятието, което обществото има за фармацевтичния сектор като за ползвател на обществен ресурс и да започне да гледа на него като на стратегически партньор за икономиката и за държавата като цяло.
