Оценка 2,98 за деткото здравеопазване, която е най-ниската за тази област за последните десет години, поставя инициативата Национална мрежа за децата (НМД). Това е най-ниската оценка в “Бележник 2023”, посочват от там.
България няма план за детското здравеопазване, а Националната стратегия се бави и се пише в затоврен и обществено непрозрачен процес. Детската смърност расте и вече сме първи в ЕС, а регионалните различия се задълбочават – нивата на детска смъртност в различните региони вече достигат разлики от над десет пъти. Страната ни е единствената в Европа без Национална детска болница, педиатричните сестри са изчезващ вид, а българските деца с тежки заболявания са на опашка за живот или в състезание за съчувствие в дарителски кампании, се посочва в анализа за детското здравеопазване в България.
Новата заплаха сред зависиомстите е застрашително нарастващият брой хазарнтозависими. Рекламата на онлайн платформи е навсякъде и се стига до абсурдни ситуации, в които спортуващи деца носят екипи с реклама за залози, отбелязват от там.
Детската смърност у нас е най-високата сред европейските държави и два пъти над средното за ЕС. Покачването се дължи изцяло на влошаване на показателя за селата, посочват от НМД.
Перинаталната детска смъртност бележи осезаем ръст и достига до 8.8 на 1000 живородени. Mъртвораждаемостта се покачва до 6,7% (на 1000 живородени), при коефициент от 5,9% в предходната година. Над 90% от умиранията до 1 година на детето се дължат на 6 класа болести. Преобладават починалите поради състояния, установими по време на бременността.
Достъпът до педиатър става все по-голямо предизвикателство – при 755 лекари със специалност „педиатрия“ с договор с НЗОК през 2021, през 2022 педиатричните практики са 604. Около 50% от педиатрите са в предпенсионна и пенсионна възраст и едва 15% под 35 годишна възраст. Недостиг има и в детската психиатрия. По данни на НЗОК регистрираните практики в България по тази специалност са 21.
От инициативата допълват, че обхватът на ваксинопрофилактиката остава предизвикателство. При ваксината срещу морбили, паротит и рубеола обхватът през 2022 г. е 91.2% и само при нея се отчита подобрение спрямо 2020 г. Няма никакъв напредък по отношение на препоръчителната ваксина срещу човешки папиломавирус. Ваксинираните с HPV ваксина момичетата на 15 години у нас са под 3%.
При зависимостите има условен спад с 9% в най-употребяваното наркотично вещество сред ученициите от 8 до 12 клас – марихуаната. Причина за “намалението на употребата” всъщност е все по-нарастващото предлагане на други продукти за пушене, като електронни цигари, устройства за нагряване на тютюн, наргилета. Втората най-употребявана група наркотични вещества е тази на стимулантите. През 2022 г. началната средна възраст на употреба на наркотици сред учениците е 14-16 години. Най-ранна възраст на първа употреба се наблюдава по отношение употребата на опиоиди, инхаланти и канабис – 14 г., а при синтетичните канабиноиди и халюциногени, тя е 15 г. Първата употреба на стимуланти (кокаин, амфетамини, метамфетамини и екстази) е на 16 г. Сериозно нарастваща заплаха се очертава хазартната зависимост, а институциите тотално отказват да приложат дори минималните ограничителни мерки, предвидени в Закона за хазарта. Хазартната зависимост е международно признато болестно състояние, описано в МКБ-10. Хазарт в България играят около 3 милиона души, като около 300 хиляди от тях играят редовно.
През 2022 г. продължава да липсва актуална наредба, регламентираща здравословното хранене на децата в училищата, както и актуализиран рецептурник.
От НМД посочват и че има проблем при диетичните храни за специални медицински цели за домашно лечение, от които много деца имат нужда, включително такива за ентерално приложение, както и някои храни за редки заболявания. Към момента те не се поемат от НЗОК за всички заболявания. Това поставя стотици хора в ситуация буквално да гладуват и да разчитат единствено на собствени или дарителски средства. България е единствената държава в Европа, която не осигурява медицинските храни за деца без значение от диагнозата им.
В бележника се посочва, че три години по-късно има развитие по казуса с Националната детска болница (НДБ). Към днешна дата вече е оповестено решението, че ще бъде изготвен анализ на педиатричните грижи в България, който да послужи като основа за определяне на структурата, обхвата и функционалността на здравното заведение. Към датата на изготвяне на “Бележник 2023” това решение все още не е било факт. Реално през миналата година напредък по НДБ не беше постигнат, с изключение на избора на терен, направен в условията на пълна непрозрачност и никакво съгласуване по отношение на осигуреността на достъп на линейки, автомобили и градски транспорт или други комуникации до избраната локация, твърдят от НМД.
Според тях в областта на ранното детско развитие липсва споделено разбиране, както и национална стратегия в областта. Липсва масов ранен скрининг на всички деца. Липсва и единна система за насочване към услугите по ранна детска интервенция.
От там отчитат като позитивна стъпка от миналата година подобряването на достъпа на здравнонеосигурените жени до проследяване на бременността.
Министерството на здравеопазването прие промени, които подобряват достъпа на здравнонеосигурените чрез болнична медицинска помощ до два пъти в срока на бременността; до четири профилактични прегледа, както и разширен пакет лабораторни изследвания. Мярката е стъпка напред в правилната посока като се има предвид, че 5% от децата в България умират до възраст от 1 година, а мъртвораждаемостта се покачва до 6.7% (на 1000 живородени). Над 90% от умиранията при деца до 12 месеца се държат на състояния, установими по време на бременността. От тук нататък важно е да се провеждат информационни кампании сред бъдещите майки, ключова роля в това ще имат и здравните медиатори. Нужно е да се облекчи и процедурата, по която лекарите отчитат прегледите. В момента тя е излишно усложнена, посочват от НМД.
Преграда за по-достъпно детско и майчино здраве е липсата на национална лекарствена политика и недостига на средства за покриване на лекарствата за деца. Според проучване на Българската педиатрична асоциация за здравеопазване за дете до 1 година, месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства. Така за най-бедните и уязвими групи достъпът до здравеопазване за деца до 3 г. е ограничен.
