Поради политическата криза в страната НЗОК все още работи с рамката на бюджета си от 2022 година. Новият бюджет на Здравната каса за 2023 година е приет от Министерския съвет, но все още не от парламента, а вчера стана ясно, че е служебният кабинет ще внесе Закон за ново удължаване на бюджета от миналата година. Какви рискове крие това и какви са основните причини за дисбалансите в сектора попитахме доц. Васил Пандов, който е бивш председател на Надзорния съвет на НЗОК, настоящ депутат от групата на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и член на парламентарната комисия по здравеопазване.
Доц. Пандов, НЗОК все още работи с параметрите на бюджета си от 2022 година. Какви рискове крие това?
Основните рискове в тази ситуация е, че не може да се провеждат политики – тоест Здравната каса, както и останалите първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни средства са ограничени в рамките на бюджета от миналата година. Тази рамка беше приета с акцент върху извънболничната помощ и увеличение на бюджета за медико-диагностичните дейности. Увеличение бе планирано и за болничната помощ, където имаше ръст от средно 25% и допълнително още 10% – тоест, постигнато бе безпрецедентно увеличение в сравнение с предходните години. Липсата на нов бюджет крие рискове да не се осъществят тези плащания, но това зависи от обемите, които са реализират от лечебните заведения за болнична помощ. Доколкото имам информация, която трябва да бъде потвърдена от управителя на НЗОК, към момента те нямат проблем с плащанията към изпълнителите. Винаги, когато има някакво забавяне, изпълнителите на медицинска помощ сигнализират, а такива сигнали не са постъпили в комисията по здравеопазване. Факт е, че в България за разлика от други страни в ЕС и извън него, в които има протести на медицински специалисти поради инфлацията, към момента такъв тип протести у нас няма, именно поради това, че миналата година увеличихме значително бюджета на НЗОК за различните дейности.
И все пак – за кои медицински дейности е проблем забавянето в приемането на новия бюджет на фонда?
Основният риск е, че не могат да се реализират реформи и ще дам примери – списъкът с помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания – той е готов, но няма как да бъде утвърден от Надзорния съвет на НЗОК без съответно да има предвидени средства. Също така, миналата година имаше голяма дискусия за лечението на деца в чужбина на деца и изпълнението на бюджета на скъпоструващи лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба. Индустрията много често посочва забавянето на навлизането на новите терапии именно поради предвидени средста в бюджета на Касата. Казано накратко – липсата на нов бюджет води до липса на нови терапии, липса на медицински изделия и помощни средства, които да се добавят към сега съществуващите. Към това, разбира се добавят и исканията на някои изпълнители за допълнително увеличение.
Виждате ли съществена промяна във философията на разпределението на средствата за здравеопазване в проектобюджета на Касата за тази година?
Това, което се вижда от проектобюджета на НЗОК е, че увеличението на приходите е свързано с нормалното, текущо увеличение на здравно-осигурителните постъпления. 70% от него са насочени към болничната помощ, като аз не чух да има някаква значителна промяна нито в качествените критерии за дейностите, нито нови дейности. Обществеността не разбра да има някакво значително разширяване на клиничните пътеки или да има нови процедури, които да се извършват в болничните лечебни заведения. Тоест, имаме един бюджет с много голям акцент на болничната помощ, без реформа на болничната помощ, което и бе обект на критики. Отделяйки 70% за болнична помощ, ние продължаваме тенденцията, която е в противовес на практиката в целия ЕС, където разходите за извънболнична помощ са в обратно на нашето съотношение – именно с цел профилактика и превенция. Така ние отново даваме най-много средства от българските данъкоплатци за най-скъпия елемент на здравната система – болничното лечение.
Системата отделя най-много средства за болнична помощ, но причината не е ли в големия брой лечебни заведения в страната?
На този етап, по стастистически данни, и това не е мое мнение – лечебните заведения са много. Знаем, че ръстът в броя на болничните легла, въпреки опитите за регулация чрез националната здравна карта, изпреварва потребностите. По данни на Евростаст ние сме водещи по брой болнични легла в Европа на глава от населението. Анализите сочат и че болничните легла са заети на около 50% – тоест, това е един обективен критерий, че лечебните заведения са много. Ако съотнесем броят на болничните легла спрямо показатели като средната продължителност на живота, преживяемостта от хронични заболявания, очевидно този голям брой не помага.
В този смисъл, изпълнява ли настоящата здравна карта основната си функция, а именно – да очертае реалните потребности в здравния сектор?
Функцията на здравната карта е тя да е обвързана с разкриването на нови структури. Преди години в Закона за лечебните заведения е било въведено изискване, за да се издаде разрешение за ново лечебно заведение или нова дейност, да има потребност от това по здравна карта. Впоследствие, това изискване е надградено с още няколко критерия, единият от които е заетост на леглата. В момента, много пъти Изпълнителна агенция медицински надзор, която прави анализ и дава становище за новите дейности, посочва, че няма потребност по здравна карта, но понеже има много ниска заетост на леглата в другите лечебни заведения, можем да разкрием още едно. Звучи против на логиката.
Звучи и като сбъркан механизъм…
Да, точно така.
Тогава има ли нужда от нова здравна карта?
Да, безспорно има нужда от нова здравна карта, още повече, че тя е обвързана с Плана за възстановяване и устойчивост. В проектите по плана имаше изискване, което бе изпълнено от служебното правителство, а именно – създаване на карта за дългосрочните здравни нужди. Тя е и стъпката към нова здравна карта. Ако тя обаче се изработи по същия метод и със същата законодателна рамка, тоест тя да е просто едно отражение на съществуващите болнични легла и инфраструктура, не мисля, че ще доведе до някаква промяна. Ако новата здравна карта не върви успоредно с промяната в критериите за издаване на нови разрешения, тя ще продължи да е просто снимка на съществуващата ситуация.
Това обаче би означавало промяна на нормативната база и на законите в здравеопазването. Предвид политическата криза у нас, оптимист ли сте, че подобни изменения ще станат факт скоро?
Понякога някои малки изменения може да доведат до качествени изменения, без да ги обличаме в одеждите на гръмките наименования реформи. Действително за това обаче е необходимо Народното събрание да работи в по-продължителен период от време, както и формирането на мнозинство и редовно правителство. Чисто процедурно е нужен и избор на ръководство на парламентарната група по здравеопазване. (В момента парламентарните комисии, измежду които и здравната, нямат редовно избран председател – бел.ред.). Нужен е и консенсус между парламентарните групи – в сферата на здравеопазването това не е изключено. В началото на тази година бяха приети промени в Закона за лечебните заведения и в Закона за здравното осигуряване, които бяха приети без наличие на мнозинство в Народното събрание. Тоест, по някои ключови теми като възнагражденията на медиците имаме консенсус, надявам се да го имаме и по други теми.
Защо политиците забравиха темата за монопола на НЗОК и евентуалното му отпадане?
Тази тема дейтвително не се обсъжда, защото тя е свързана с цялостна реформа и нуждата от много задълбочен юридически, икономически и медицински анализ. В последните 2-3 години тя не се обсъжда и поради липсата на дългосрочно управляващо мнозинство. Същестуват няколко различни модела – наличие на един публичен фонд, както е в България, който да финансира почти всички дейности; вариант с водещ публичен фонд и допълнителни пакети – нещо, което и сега е допустимо, но държавата не го финансира или модел на изцяло свободна конкуренция между различните фондове. За да се направи подобна промяна обаче, е нужна задълбочена подготовка.
Темата не се обсъжда, но на фона на ежегодното увеличение на средствата за здравеопазване у нас – тази година се очаква бюджетът на НЗОК да надхвърли 7 млрд. лв., доплащането от страна на пациентите достига 40%. В този смисъл изпълнява ли здравно-осигурителният ни модел пълноценно основната си функция?
Моето мнение е, че не можем да преминем изцяло към модела на свободна конкуренция между фондовете, не можем да направим подобен скок. На този етап имаме проблем с контрола и изискванията за качество – знаем, че един частен застраховател или един частен фонд управлява по-добре средствата си и от тази гледна точка осъществява по-добър контрол. В българското общество винаги при подобна реформа и преминаването към, условно казано, смесен модел – тоест, основен пакет, който се финансира от държавния фонд и допълнителни пакети, осигурени от други фондове, ще възникнат съмнения, че това е нормативно „закрепаване на доплащането“. За да се елиминира подобно опасение, е нужно тази реформа да се направи много внимателно.
Какви са причините за тези дисбаланси в сектора – липса на политическа воля за решаването им, лобизъм на интереси в системата или нещо друго?
Според мен причините са комплексни – естествено, здравеопазването като всяка една сфера, има заинтересовани лица. Те се възползват от това, че няма ясно изразено политическо мнозинство, което да поддържа някакъв курс на управление на здравната система. Най-елементарният пример – липсата на качествени изисквания, за които стана дума- лечебното заведения получава плащания и за пациенти, които не са лекувани качествено или за фиктивни дейности. Пак ще кажа – понякога промените, които са нужни, а биха били ефективни, не са толкова големи. Например дигитализацията е една от стъпките, които ние направихме миналата година и то без реформи в законодателството. Там в момента се натрупват огромно количество данни, но е друг въпросът, че според мен те не се използват ефективно за контрол. Въпреки това потенциалът го има – те могат да се използват за профилактика и превенция, за оценка на рисковите фактори и други съществени елементи. Нужно е ясно политическо мнозинство и консенсус за реформа, но с хоризонт не от шест месеца, а от години.
Полина Тодорова
