Липсата на специалисти по здравни грижи и най-вече на медицински сестри води до забавяне на детските кардиологични операции и създаване на листа от чакащи. За това предупреди д-р Любомир Димитров, кардиолог в Отделението по детска кардиология в Националната кардиологична болница, в подкаста на БНР „В центъра на системата“. В структурата се извършват уникални за страната операции.
„Водещият кадрови проблем не само при нас, а в цялата медицина в България и в повечето европейски страни, е липсата на среден медицински персонал, липсата на медицински сестри“, посочи специалистът. Той определи като недалновидна политика премахнатото преди време профилиране на медицинските сестри. „Сега всички медицински сестри завършват в един общ профил. Липсата на тясно профилирани медицински сестри води до изключително тежка криза в цялото детско здравеопазване“, заяви д-р Димитров.
“Има тежък недостиг на медицински сестри в най-тежките звена – това е отделението за следоперативното лечение при нас, и този недостиг се отразява на цялата клиника, защото това е звеното, през което трябва да минат всички пациенти. Това води до намаляване на броя на операциите и до листа на чакащи за операция пациенти“, допълни специалистът.
Той обаче подчерта, че това е проблем, чието решаване е извън мащаба на клиниката и лечебното заведение и с него трябва да се ангажира държавата. „Не мога да кажа колко средномесечно чакат пациентите, но така или иначе има една листа очакващи, която макар и бавно все повече се увеличава“, каза д-р Димитров.
Той обясни, че няма друга структура, където да се приемат чакащите за операция деца. „Ние няма къде да прехвърлим тези пациенти и единственият начин те да стигнат до операция е нашата клиника. Така че тези проблеми трябва да намерят в бъдеще своето решение“, допълни д-р Димитров.
Той коментира и кадровото обезпечаване със специалисти в сферата на детската кардиология, като от думите му стана ясно, че проблем в тази сфера има основно в провинцията.
„Ние имаме изградена мрежа от девет кардиологии, които са с наши възпитаници, обучени при нас, които идват да повишават своите квалификация при нас. В цялата страна се опитваме да имаме такива хора – това са нашите „очи и уши“ в провинцията. За съжаление има цели райони от България, където по една или друга причина такива обучени специалисти няма“, каза още д-р Димитров. „На този етап успяваме да се справим с покриването на всички нужди от детски кардиолози за страната“, отбеляза той.
Проблем е обаче транспортирането на критично болни деца, които най-често са новородени. Той обясни, че те се превозват с линейки, а би трябвало да се транспортират със санитарна авиация.
„Болното новородено дете е изключително крехко. При такива деца самият транспорт може да ги влоши – при недобре отоплени линейки, недобре оборудвани кувьози, недостатъчно обучен персонал – не са малко случаите, в които такива деца загиват при транспорт. Не само у нас – в Германия 30 на сто от спешните болни новородени загиват при транспорт, което е изключително висок процент при цялата технологична мощ на държава като Германия“, обясни специалистът. Така че това е един изключително сложен проблем, който трябва да се реши“, категоричен бе той.
Д-р Димитров коментира и проблема с проследяването на пациентите, навършили 18 години от детските кардиолози, като отбелязва, че по света той е разрешен. Припомняме, за него нееднократно предупредиха от Дружеството на кардиолозите в България.
Пълният разговор с д-р Димитров може да чуете тук.
