Проучванията върху ефекта на обективно измерената физическа активност (ФА) са фокусирани върху честотата на острите сърдечно-съдови инциденти, но не и върху развитието на сърдечна недостатъчност (СН). Целта на разгледаното проспективно кохортно проучване е да установи връзка доза-отговор между интензитета на апаратно измерената ФА и проявите на СН.
То обхваща участници 94 739 в британската база данни Biobank без анамнеза за инфаркт на миокарда и СН, при които обективно е измерена ФА в периода от 2013г. до 2015г. ФА е оценена с помощта на акселерометър, поставен на китката като времето, прекарано в лека, умерена и усилена ФА е отделено и анализирано. Данните относно СН са получени от информацията за хоспитализации и смъртни случаи.
Общата заболеваемост от СН е 98.5 на 10 000 човеко-години за период на проследяване средно от 6.1г. В сравнение с пациентите, участвали в умерена и усилена ФА, тези със 150 до 300 мин/седм умерена ФА (отношение на риска HR 0.37 [95% CI 0.34–0.41]) и 75 до 150 мин/седм усилена ФА (HR 0.34 [95% CI 0.25–0.46]) са с понижен риск от СН. Асоциацията между усилената Ф и СН е с формата на обърната буква „J” с потенциално намалена редукция на риска в стойностите над 150 мин/седм.
В заключение, обективно измерената ФА, особено тази при умерен интензитет, е асоциирана с понижен риск от СН. Актуалните препоръки относно усилената ФА се подкрепят за момента, но не категорично. Въпреки това, увеличаването на интензитета на ФА от умерена до усилена би могло да е от полза за контингента, отговарящ на критериите на сегашните препоръки.
Източник:
- Ho FK et al. Association Between Device-Measured Physical Activity and Incident Heart Failure: A Prospective Cohort Study of 94 739 UK Biobank Participants Circulation Originally published 29 Aug 2022 https://doi.org/10.1161/CIRCULATIONAHA.122.059663
