Пациентите с чернодробна цироза, които развиват хепато-ренален синдром (ХРС) имат много ограничени терапевтични опции извън венозно приложен албумин, а редица специалисти прибягват до вазоактивната комбинация от мидодрин и окреотид, въпреки липсата на доказателства за нейната ефективност.
Въпреки че приложението на терлипресин и норадреналин има известен потенциал за обратното развитие на ХРС, проучванията, които правят директно сравнение между различни медикаменти са малки по мащаб и без категорични резултати. В рамките на мета-анализ, обхващащ 26 рандомизирани изследвания и 1736 пациенти с ХРС тип 1, Pitre et al. оценяват ефективността и безопасността на терлипресин, норадреналин и комбинация от мидродрин и октреотид. Резултатите (при съпоставяне с плацебо) са следните:
- Приложението на терлипресин е асоциирано със значително по-голямо обратно развитие на ХРС (разлика в риска (RD) 14%; при number needed to treat (NNT) 7) и значително по-ниска смъртност (RD 9%; NNT 11).
- Норадреналинът е асоцииран със значително по-голямо обратно развитие на ХРС (RD 11%; NNT 9), но сходна смъртност.
- Комбинацията мидодрин и октреотид е асоциирана в незначителна степен с по-голямо обратно развитие на ХРС (RD 7%) при по-висока смъртност (RD 10).
Коментар:
Направеният анализ предоставя доказателства в подкрепа на приложението на норадреналин и на терлипресин при ХРС като същевременно повдига съмнения за ефективността и безопасността на мидродрин плюс октреотид.
Източник:
- Pitre T et al. The comparative effectiveness of vasoactive treatments for hepatorenal syndrome: A systematic review and network meta-analysis. Crit Care Med 2022 Oct 1; 50:1419. (https://doi.org/10.1097/CCM.0000000000005595. opens in new tab)
