Време е политиците за осъзнаят, че трябва инвестиране в здравните грижи за постигане на универсално здравно покритие до 2030 година, заяви Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), по време на кръгла маса, посветена на 20 години от учредяването на асоциацията. На форума присъстват народни представители, представители на лекарското съсловие, на съсловието на професионалистите по здравни грижи от София и страната и др.
За да има професионалисти по здравни грижи, трябва да има стимули, каза още Василева.
От БАПЗГ настояха в обръщение към политиците за незабавни мерки за национално приета и нормативно регламентирана методика за устойчиво нарастване на трудовите доходи на медицинските специалисти по здравни грижи; за създаване на устойчива система за планиране на необходимостта от медицински персонал; нормативно регламентирана система за определяне на нуждите минимален брой медицински специалисти за функциониране на всяко звено в системата на здравеопазването; гарантиране на устойчиво кариерно развитие, както и заплащане спрямо квалификацията на специалистите и др.
Слабостите на здравната система възпрепятстват предоставянето на достъпни и качествени медицински услуги и здравни услуги, което предопределя съществуването на устойчив риск за живота и здравето на населението, се казва още в обръщението.
Медицинските сестри в България са 24 281, акушерките са 4175, фелдшерите – 1991, лекарските асистенти – 100, медицинските лаборанти – 3178, рентгеновите лаборанти – 1459, рехабилитаторите – 1268, посочи Василева. Това е доста тъжна картина на кадровия потенциал в България, добави тя. По думите й преди 20 години е имало 168 лечебни заведения, в които са работили 54 хиляди медицински сестри.
Средно в Европа на 100 хиляди души население се падат 750 медицински сестри, докато в България на 100 хиляди души има 377 медицински сестри, допълни Василева.
Източник: БТА
