Д-р Аглика Бяндова е завършила Медицински университет-Пловдив и е отличник на Випуск 2022. Тя е специализант по патофизиология, а доскоро оглавяваше Асоциацията на студентите по медицина в Пловдив. Разговаряме с нея по темата за предизвикателствата пред младите лекари и защо голяма част от обявените от държавата места за специализанти остават празни.
Д-р Бяндова, голяма част от местата за специализанти в сферата на здравеопазването, финансирани от държавата, остават празни, като за проблема призна наскоро и здравният министър. Каква е причината за това според вас?
Причините са комплексни, като една от главните, според мен, е изтичането на кадри от държавата, което е основен проблем на нашето здравеопазване. Всяка година голям брой медици се дипломират, но доста от тях избират да продължат своята професионална реализация в чужбина. Също така не са за пренебрегване и други фактори като ниското финансово възнаграждение и диспропорционалността между различните видове специализации. За повечето новозавършили лекари не е важно просто да започнат специализация, а и каква ще е тя. Безспорно едни медицински специалности са по-популярни и по-желани от други, което създава пренасищане и конкуренция в едни области, и липса на кадри в други.
Какви мерки трябва да се предприемат, за да има по-голям интерес към обявените от МЗ места за специализанти?
Необходимо е да бъде предоставяна повече и по-пълна информация относно обявените места, както и при какви условия се сключват специализантските договори. Една голяма част от болниците действително редовно публикуват свободни позиции, но това не е така навсякъде и доста често новозавършилите лекари се лутат докато намерят информация за това къде има места за тях. Наскоро беше предложено да се създаде единен регистър на местата за специализация в системата в здравеопазването, което е страхотна идея, която доста би олеснила младите дипломанти, стига един такъв регистър да се обновява редовно и да предоставя най-актуалните данни.
Какво е мнението ви за т. нар. тристранни договори, при които младите лекари работят в две болници, но на практика едната не им плаща заплата?
Тристранните договори, при които специализантът приема да се обучава в друга болница, различна от тази, в която работи на основен трудов договор, са, бих казала, „нож с две остриета“. От една страна, този вариант дава възможност на един млад лекар да започне да работи веднага, дори в малко населено място, което безспорно е добре за пациентите и достъпа им до медицинска помощ, но от друга – това означава, че специализантът реално ще работи на две места, на едно от които няма да получава заплата. В този случай е изключително трудно, да не говорим и чисто логистично, ако базата за обучение е например в друг град. Има случаи, в които самият работодател осигурява финансирането на специализацията, или се появява друга страна, например съответната община, но това невинаги е така и в този случай младите лекари трябва сами да финансират своето обучение.
Все още ли намирането на място за специализация в България е проблем?
Проблем, бих казала, е диспропорционалното разпределение на възможностите за специализация. Какво имам предвид – в момента е доста трудно, а в някои случаи и невъзможно да се започне специализация в малко населено място, защото повечето акредитирани болници са в големите областни градове. Това предизвиква едно струпване на кадри. Един млад лекар не може веднага след завършването си да се върне в родното си място и да започне да практикува свободно, например, защото той няма специалност. Ще му се наложи да прекара първите си 4-5 години в голяма университетска болница, а чак след това да се премести. ако има такова желание.
Какви са другите проблеми пред младите лекари в България, освен намирането на специализация?
Самият път на реализация на един млад лекар е изключително труден. Има специалности, които образно казано са „пренаситени“, особено в големите областни градове, съответно за един млад колега би било по-трудно да намери своето място. Финансовата част също не е за пренебрегване – на много хора им се налага да работят на по две или дори три места, за да си осигуряват добър стандарт, което е много тежко, както физически, така и емоционално – да си далеч от семейството си почти постоянно е доста трудно.
Вие специализирате патофизиология. Трудно ли намерихте място за специализация?
Започнах своята специализация скоро след като се дипломирах. Реших да остана в България, и не съжалявам за избора си. Не бих казала, че ми е било трудно да си намеря място.
Какво ви насочи към тази специалност?
Още от студентските си години имах интерес към науката и в крайна сметка реших да я превърна в приоритет на моето професионално развитие. За мен научната дейност е основната сила, която движи прогреса в медицината. Специалността, която аз избрах е много комплексна и ми позволява, както да работя със студенти, така и да развивам собствен научен труд в лабораторията.
Какво може да задържи младите лекари в България?
Безспорно е необходимо да се вземат законови мерки за осигуряване на достойно заплащане за труда на специализантите. Медицинската професия е изключително сложна, тя изиксва години обучение и практика, за да бъде подготвен един кадър. Затова и повечето млади колеги търсят реализация в чужбина, където те откриват по-добри финансови условия. Но наред с това това е хубаво да се помисли и за качеството на самото продължаващо обучение на медиците. Добре ще е младите лекари да бъдат стимулирани и подпомагани да участват в различни курсове и обучения за повишаване на квалификацията, както в страната, така и извън нея. Винаги на човек му е полезно „да си свери часовника“ със своите чуждестранни колеги. Това ще ни помогне да развиваме най-добрите научнобазирани методики в страната, което е важно, ако искаме да осигуряваме здравеопазване на европейско ниво. В крайна сметка, медицината е една динамична наука, която постоянно се развива, и ние – младите, сме тези, които трябва да бъдат двигателят на прогреса.
Полина Тодорова
