Голяма част от местата за специализанти в сферата на здравеопазването, финансирани от държавата, остават празни. Това призна служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев по време на днешния парламентарен контрол.
„Това показва, че осигуряването на възможност за специализация не е основната мярка, която би привлякла лекари, както и други медицински специалисти, към дадена специалност или към дадено лечебно заведение“, посочи той. „Изборът на един медицински специалист да работи на определено място, включително като специализант, зависи от различни фактори – най-вече трудово възнаграждение, възможности за професионално развитие и работна среда – наличната апаратура и база на лечебното заведение, отношението на колегите и обществото като цяло, самото населено място, което следва да осигури добри условия на живот и възможности за развитие и на членовете на семейството на медицинския специалист“, коментира той.
Припомняме, държавата подпомага по различни начини специализантите у нас. За класираните по клинични специалности за целия период на обучение се финансирана таксата за теоретично обучение и таксата за обучение по модули и раздели, които не могат да бъдат проведени в основната база за обучение. За тях се осигурява и възнаграждение в размер на не по-малко от 2,5 минимални работни заплати за страната. За неклиничните специалности и за бъдещите стоматолози държавата финансира само таксите за теоретично и практическо обучение. Миналата година, с промяна в реда за специализациите отпадна ангажиментът бъдещите лекари да работят в лечебно заведение у нас, ако обучението им е било финансирано от държавата. Въпреки това значителна част от обявените места, финансирани от държавата, остават празни.
Справка, изготвена от Министерството на здравеопазването за Medical News за 2021 г., показа, че от обявените 254 места, заетите бяха едва 86, а свободните – 168 или над 66% от всички обявени от държавата. За тази година МЗ пусна 334 места за лекари, определени в базите за обучение, но най-вероятно тенденцията голямата част от тях да останат незаети ще е отново факт.
Здравният министър отчете още, че през последните 10 години съществено се увеличава броят и относителният дял на младите лекари до 35 години. През 2014г. делът на младите лекари до 35 години, работещи в страната, е бил 8%, а през 2021г. е 16,7%. През последните три години броят на завършилите студенти по медицина – български граждани е около 800 човека годишно, съобщи той. Увеличава се и общият брой на лекарите – от 28 497 през 1990 г. до 29 604 през 2021г. на фона на непрекъснато намаляващо население.
Огромен проблем в системата на здравните грижи обаче остава кадровият дефицит сред медицинските сестри, като от парламентарната трибуна здравният министър отчете, че през последните 30 години броят им е намалял почти два пъти – от 53 810 през 1990 г. на 28 816 през 2021г. В тази връзка здравният министър посочи, че основен фактор за по-голям интерес към професията на медицинската сестра би било увеличаване на заплатите им. „Същото е приложимо и за младите лекари и лекарите по определени специалности с установен недостиг“, каза още той.
По думите му усилията на МЗ са насочени към преодоляване на негативните фактори върху задържането на човешки ресурс в по-слабо населените и по-слабо развитите райони на страната, към по-балансирано разпределение на човешките ресурси чрез стимулиране и допълнително финансиране на лечебните заведения в тях. Положителна стъпка в тази насока по думите му е законовата промяна, с която ще се осигури по-голям финансов ресурс за областните болници. Според него тя ще помогне на тези лечебни заведения да се стабилизират и да предложат по-привлекателни условия за младите кадри.
Здравният министър коментира още, че се надява при финалното гласуване на бюджета на НЗОК за тази година да залегне увеличение на стойностите на ниско заплатените клинични пътеки, сред които тези в областта на детското и майчиното здравеопазване, вътрешни болести, и към тях да има по-голям интерес.
Полина Тодорова
