Приемането на Национален кардиологичен план е изключително важна и навременна инициатива за България, която се нуждае от подкрепата на институциите, професионалните организации, бизнеса и обществото. Около това мнение се обединиха участниците на конференция, организирана от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ).
Форумът бе открит от доц. Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България. „В инициативата за приемането на Национален кардиологичен план сме заедно с нашите колеги от Българското дружество по интервенционална кардиология и Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България“, посочи той.
По думите му планът трябва да е подобен на европейския кардиологичен план, но адаптиран към българската действителност и особености. Европейският план включва първична превенция, вторична превенция – скрининг и ранна диагностика, ранна интервенция, осигуряване на достъп до медицински грижи на всички граждани, качество на живот, рехабилитация и социализиране на пациентите, посочи лекарят. По думите му от изключителна важност и помощ е създаването на регистри в областта на кардиологията.
Всяка година в Европа от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) умират 3.9 милиона души, каза още доц. Трайков, цитиран от БТА. ССЗ са отговорни за голяма част от преждевременната смъртност (настъпила преди 65-годишна възраст), допълни той. Доц. Трайков уточни, че разходите за лечение на пациенти, страдащи от ССЗ, са 210 млрд. евро годишно. Целта на европейските кардиолози е до 2030 г. да се намали честотата на ССЗ с 30 процента.
Според спедиалиста в страната ни има лош контрол на рисковите фактори, водещи до ССЗ. „Трябва да търсим причините за броя на инсултите, за ранната смъртност сред жените и мъжете в България, така че голямото предизвикателство към институциите и политиците е да направим съвместен анализ в спецификата, която определя трудно дефинируемия стрес, а това означава познаване на народопсихологията и анализ на икономическата ситуация в страната ни“, каза от своя страна кардиологът проф. Снежана Тишева. По думите ѝ не са достатъчни средствата, отделяни за превенция, закъснява прилагането на съвременни технологии, има проблем и с по-тежките регулаторни изисквания за въвеждането на определени медикаменти.
В сравнение с другите европейски държави България е с много висок риск от сърдечно-съдови заболявания – за българския мъж рискът да умре от мозъчен инсулт е осем пъти по-висок в сравнение с риска в другите държави, а за българската жена той е седем пъти по-висок, отбеляза кардиологът проф. Арман Постаджиян. Рисковите фактори – високо артериално налягане, индекс на телесна маса, висок холестерол, фактори на околната среда, поведенчески фактори, употребата на много сол определят сериозния краен резултат, допълни лекарят.
В кампаниите за измерване на кръвното налягане се откриват хора с хипертония или с предсърдно мъждене, за които те не знаят, посочи още проф. Постаджиян.
Голямата цел е да редуцираме смъртността най-вече от сърдечно-съдови заболявания, каза проф. Кирил Карамфилов, бъдещ председател на кардиологичното дружество. По думите му използването на дигиталните технологии в медицината с цел подобряване на здравето е предизвикателство, а България е много далече от начина, по който те се прилагат в Европа.
Технологиите са начин на мислене, те не са разходи, а инвестиции, които имат и икономически измерения. По думите му универсално здравно покритие не може да се постигне без електронно здравеопазване. Проф. Карамфилов посочи, че чрез дигитални технологии се измерват кръвно налягане, сърдечен пулс, ниво и дозиране на инсулин, телесна температура, сатурация, както и се направи ехокардиография чрез трансдюсер, свързан с телефон. Той отбеляза, че 80 на сто от смъртните случаи в резултат на ССЗ биха могли да се предотвратят.
„Към медицината трябва да се подхожда, както подхожда едно от най-големите медицински дружества у нас ДКБ – чрез прилагане на световната наука и международния опит в нашата практика“, каза д-р Александър Симидчиев, народен представител от ПП-ДБ в 49-ото Народно събрание. Той подкрепя приемането на Национален кардиологичен план по модела на създадения наскоро Национален антираков план – чрез прилагане на международния опит в превенцията и лечението на тези заболявания.
Доц. Васил Пандов, народен представител от ПП-ДБ в 49-ото Народно събрание, отбеляза, че инициативата ще допринесе за обогатяването на Националната здравна стратегия, която не е приета от предходния парламент.
Приемане на целите на Националния кардиологичен план, готовност за съдействие и подкрепа бе изразена и в адреса на проф. Марияна Мурждева, ректор на Медицинския университет – Пловдив.
Целта на дискусията е приемането на Национален кардиологичен план от 49-тото Народно събрание и фокусиране на институциите и обществото върху важността от изработването на програми за изпълнението му и постигането на по-дълъг и по-качествен живот за българските граждани. Това е приоритет не само на Дружеството на кардиолозите в България, но и на цялото общество. Лекари, институции, съсловни и професионални организации и други представители на неправителствения сектор се обединяват за институционализиране и приемане на стратегическия за България документ. Дружеството на кардиолозите в България е сред първите, присъединили се към Плана за справяне със сърдечносъдовите заболявания на Европейския алианс за сърдечносъдово здраве.
Сърдечносъдовите заболявания са сред основните социалнозначими заболявания и продължават да бъдат водещата причина за смъртност у нас, а страната ни все още няма стратегия за превенцията, профилактиката и лечението им. Всяка година над 1 млн. българи боледуват от сърдечносъдови заболявания, извършват се около 6000 кардиохирургични операции и близо 90 000 интервенционални процедури.
