На 24 февруари се навърши една година от нахлуването на Русия в Украйна. Вече над една година се води опустошителна война, която не дава признаци да приключи скоро. От началото на бойните действия Русия обстрелва не само военни обекти и инфраструктура, но също така и къщи, болници и училища. Засегнато е цялото население на Украйна, сред които и студентите по медицина, чиито образователен процес е силно нарушен.

Какво е да си студент по медицина насред война, обобщават от SCOME – Standing Committee on Medical Education (Комитет по медицинско образование) към Международната федерация на асоциациите на студентите по медицина (IFMSA).

Студентите по медицина са силно засегнати от продължаващия конфликт, като много от тях се борят с това имат достъп до онлайн обучения, да поддържат връзка с роднините си или да се подготвят сами, което е силно затруднено поради честите прекъсвания на електрозахранването и мобилните услуги. За тези, които се обучават на място в образователните институции, сигналите за въздушна тревога, обявявани в случай на атака с ракети с обсег на поразяване на наземни цели с боен радиус над 2500 км, са ежедневието, в което получават знанията си как да спасяват живот. След такава тревога следва прекъсване на обучението и подслоняване в бомбоубежище за неизвестно колко време.

Нарушаването на целия обучителен процес се отразява и на качеството му. Често студентите се подготвят под светлината на фенери, акумулаторни лампи, а понякога дори и на свещи.

„Животът се превърна в оцеляване, защото всеки ден има заплаха за атака по жилище, сграда, детска градина или болница. На път за болницата всеки ден аз и моите състуденти минаваме покрай разрушени сгради, където са живели хора като нас – студенти, деца, просто обикновени хора. Ежедневно намираме части от снаряди на път за университета, чуваме експлозии или писъци. Почти всеки ден има въздушна атака и предупреждение, часовете са отменени и е невъзможно да видите нещо ново, да направите нещо самостоятелно, ефективно да научите материала и да придобиете клиничен опит“, споделя Карина Омелчук, 5-та година студентка по медицина в Киев. Тя допълва, че през деня се случва електричеството да е спряно за осем часа, прекъсват и мобилните комуникации. Всичко това с криенето в бомбоубежищата принуждава студентите да наваксват с ученето през нощта. „Един такъв живот не може да се нарече пълноценен“, споделя Карина.

Войната и последиците от нея оказват и силно вляние върху психиката на всички хора в Украйна, сред които и обучаващите се по медицина. Повечето студенти описват своето емоционално състояние като постоянно отчаяние, депресия и умора. „Когато се събудим сутрин, ток няма. Няма и когато се приберем. Електричеството се подава с режим, за не повече от 2 часа през светлата част на деня. След това се включва отново само късно през нощта“, разказва и Дарина Пилипив, студентка по медицина 4-та година.

„Да учиш за лекар никога не е било лесно. Но когато, освен просто учене, трябва да се чудиш къде има интернет, кога светлината ще се включи, и по-важното – дали руска ракета ще удари къщата ти днес, става непоносимо“, споделя още тя.

„За всички украински студенти днешният ден вече е свързан с война, бомбардировки по инфраструктурата и прекъсвания на тока. Постоянно сме изправени не само пред заплахата от загуба на нашия собствен живот и живота на нашите близки и приятели, но и проблемът с качеството и достъпността на образованието на всички академични нива“, допълва тя.

Първата сериозна пречка пред студентите е невъзможността за обучение в аулите на университетите, като това е особено голям проблем в областите и районите, които са най-близо до фронтовата линия. „Учим онлайн, защото сме на под 50 километра от фронтовата линия. Някои ракети достигат от окупираните територии за по-малко от 40 секунди“, посочва още Дарина, която е трябвало да напусне дома си след началото на войната.

На следващо място проблем пред студентите по медицина в Украйна е невъзможността за придобиване на пълноценни практическите умения в болниците, поради риска от атаки над обекти от гражданската инфраструктура, включително лечебни заведения.

„Няколко пъти аз и цялата ми група трябваше да се крием в мазето на родилната болница, където имахме курс по акушерство и гинекология“, споделя и Милана Клименко, 5-та година студентка по медицина в Киев. Тя си спомня и как е описвала историята на неонатологичен случай под светлината на фенер и е подготвяла научна статия по време на мащабен обстрел на Киев в период на 39 часа без ток и 28 без водоснабдяване.

Честото прекъсване на електричеството повлиява и на работата и в болниците. „По време на операцията усещате колко е притеснен анестезиологът за това дали батерията на генератора ще издържи и подаването на кислород ще продължи“, споделя Клименко. Тя допълва, че в зимния период се е налагало да се спира отоплението с климатици, защото те изразходват голямо количество ток.

Oт инвазията на Русия в Украйна почти една от всеки десет украински болници са с щети, сочи анализ на изследователи от Съединените щати, Обединеното кралство, Швейцария и Украйна, публикуван от CNN. Близо 200 медицински работници, които по време на война са защитени от международните закони за правата на човека, са били убити, ранени, отвлечени или арестувани.

Почти всеки трети украинец няма достъп до медицински услуги, като този брой е по-голям в източните и южните части на страната, според проучване от декември 2022 г. на Международната организация по миграция на ООН.