Навременни мерки, които да засилят устойчивостта и да стабилизират здравните системи, както и дигитализиране на сектора с цел неговото оптимизиране трябва да са във фокуса на политиките в сферата на здравеопазването. Около това се обединиха участниците във форума Pharmacy & Healthcare Digital Summit. Тазгодишното издание на събитието събра различни експерти, които представиха тенденциите и иновациите в сектора и очертаха напредъка в дигиталната стратегия за модернизиране на здравеопазването и фармацията. Medical News бе медиен партньор на форума.
Нарастващите здравни нужди навсякъде по света и недостигът на кадри доказват все повече необходимостта от максимална устойчивост на здравните системи, заяви Мира Ганова, изпълнителен директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (Digital Health and Innovation Cluster), която бе модератор на един от панелите на събитието.
„Най-важното е една здравна система да бъде максимално устойчива, за да може населението за което тя се грижи, да бъде по-здраво и по-работоспособно“, посочи тя. В този смисъл Ганова беше категорична, че страната ни няма време за бавене с мерките, които да стабилизират сектора на здравеопазване. „Трябва да се вземат много бързи мерки, така както това бе направено в редица държави, използвайки опита от пандемията с COVID”, изтъкна тя. Ганова отбеляза, че 70% от заболяванията в Европа са хронични, което налага дългосрочна интегрирана здравна грижа, плод на държавна политика, както и политика за превенция.
Гергана Пенчева, Мениджър Връзки с институциите и достъп до пазара АстраЗенека България, разгледа ролята на дигиталните решения като средство за поставяне на пациента в центъра на системата. Тя даде пример с хроночното бъбречно заболяване, посочвайки, че девет от десет болни не знаят, че имат това заболяване, а двама от пет са в тежка форма. „Това е и едно от най-скъпоструващите заболявания, защото голяма част от пациентите развиват сърдечно-съдови заболявания или стигат до диализа, за която в България годишно се плащат 100 милиона лева. Откриването на това заболяване е много лесно – с изследване на креатинин, което да покаже степента на хроничното бъбречно заболяване. Ако успеем да забавим хода на развитие на болестта само при 10% от тези пациенти, това са милиони, които могат да бъдат инвестирани в нещо друго и ефективно разходвани. Тук е дигиталното решение – ако имаме дигиталното досие, връзката между болниците и базата данни можем много лесно да установим тези пациенти, да се направи скрининг или да се даде на правилния етап на заболяването решение, което може да обърне хода на заболяването“, каза тя.
Атанас Симеонов, основател и собственик на Ocean Investments, беше категоричен, че за да има подобрение в сферата на здравеопазването е нужна визия, финансиране и кадри. Той изтъкна, че ежегодно в България умират 120 000 души и посочи, че половината от тях биха могли да живеят поне още година, ако имаше добре работещи програми за превенция, профилактика и скрининг в страната ни. „Инвестицията започва от много рано – от рано да се говори, от рано да се обучава, да се развива познание, да се развиват кадри, а заминалите кадри да се връщат в България чрез по-добри условия и конкуретноспособност“, каза той.
Ема Попова, директор Публичен сектор за Югоизточна Европа в „Майкрософт“, се спря на дигиталната трансформация в ролята на здравеопазването и нуждата от развитието в тази насока и у нас. „Ние в България все още нямаме единна здравно-информационна система, която да позволи в една болница да се види историята на пациент, когато той е бил и в друга болница“, даде за пример тя. Попова засегна и необходимостта от развитие на дигиталните умения на здравните кадри. С нуждата от обучения в тази насока като част от образователния процес се съгласи и доц. Мария Димитрова от фармацевтичния факултет МУ-София. Тя се спря на ролята на дигиталните технологии за по-информираното и ефикасно вземане на решения в клинично и терапевтично отношение.
Д-р Росен Димитров, председател на DHI Cluster Bulgaria, се фокусира върху медицината, основана на доказателства, посочвайки, че днес в медицината има огромна база данни. Тяхното пълноценно използване обаче не би могло да бъде факт без новите технологии, отбеляза той. Димитров разгледа и развитието на изкуствения интелект в сферата на здравеопазването, като акцентира на неговите ползи в развойната дейност на фармацевтичните компании, където той би могъл да доведе до сериозно намаляване на нужните инвестиции, както и на периода за разработване на нови терапии.
Лука Чичов, генерален мениджър за България на IQVIA, се спря на предизвикателствата пред здравните системи, свързани със застаряването на населението. Той отбеляза, че към 2050-та година се очаква населението в световен мащаб да достигне 10 милиарда души, като двойно ще се увеличи частта на хората на възраст над 65 години. Това е голямо икономическо и социално предизвикателство, особено за здравните системи на развитите страни, отбеляза Чичов. До 2024-та година се очаква един на всеки трима здравни специалиста да е в пенсионна възраст, посочи още той.
По отношение на глобалните разходи за здравеопазване Чичов посочи, че за изминалата година те надхвърлят 8,5 милиарда долара, като това е един от найне-ефективните сектори по отношение на разходването на публични средства, което и изисква все по-голям фокус за оптимизирането му. Той представи и кратък обзор на тенденциите във фармацевтичния пазар за изминалата година. Традиционно онкологията запазва първо място с продажби от 150 милиарда долара, като 80% от тях се реализират в САЩ и Европа. На второ място е имунологията със 140 милиарда, следвана от терапиите, прилагани при диабет с 136 милиарда пазарен дял. Тези три терапевтични области допринасят за 65% от глобалния ръст във фармацевтичния пазар, което е причината за активна развойна дейност и инвестиции в тях, посочи той.
Станислава Чипова, Research Director, Market Links, представи данни и тенденции за онлайн пазаруването и потреблението на лекарства и хранителни добавки. Тя посочи, че почти половината от българското население са търсили информация, свързана със здравето, през 2022 г. Покупките онлайн се разпространяват вече и сред по-възрастното население (над 55 г.). Най-голяма динамика и ръст има при продуктите за красота – козметика за лице и тяло, коса и подобни, както и при хранителните добавки. При продуктите без рецепта най-силен ръст има при препарати за болка, настинка и грип, храносмилане и др. Намаляват продажбите онлайн на продукти за имунната система, нервната система, дерматологични проблеми и др. Клиентите в България предпочитат най-често да пазаруват от онлайн аптеки, онлайн магазини за козметика, онлайн магазин за хранителни добавки и др. Водещи при избора на онлайн аптека или магазин са цената на продуктите, промоциите, доставката, асортиментът, предишният опит на клиентите и др.
Снимки: Мила Павлова
Полина Тодорова
