Повече правомощия на специализантите предлага Българският лекарски съюз. Те са разписани в проекта на Националния рамков договор, чиито параметри се обсъждат от съсловната организация и НЗОК на ниво експерти и предстои финализирането им.
С тях се допълват текстове за правата на лекарите специализанти при работа и участие в дейностите, заплащани от Касата, отбелязват от БЛС в писмо до председателите на районните колегии на съюза.
В момента лекарите без специалност могат да извършват лечебни дейности и манипулации от болничната помощ под ръководство и по разпореждане на лекар с придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това. Предланата промяна е при тези случаи специализантът да се вписва в медицинската документация като изпълнител, а медицинската документация ще се преподписва от специалиста.
Целта на промените е да се даде възможност специализантите да натрупат необходимия брой изисквани дейности, за да могат да вземат специалност.
Лекарският съюз има и предлодложения, касаещи работата на специализантите в първичната извънболнична помощ. От съсловната организация предлагат лекарите, специализиращи обща медицина в обучителна практика, да могат да бъдат и заместващи лекари на титуляр за определен от него период. „С чл. 14а от ЗЛЗ се дава право на лекари, приети за обучение за придобиване на специалност Обща медицина да организират и осъществяват индивидуална или групова практика за ПИМП, затова не би трябвало да има пречка и лекари, специализиращи обща медицина в обучителна практика, да бъдат заместници на титуляра от такава практика за определен период“, се аргументират от там.
Съсловната организация има и предложения, касаещи контрола и санкциите, като предлагат санкциите за нарушения от един вид да не се мултиплицират в рамките на една проверка. При дребни документални нарушения да се дават препоръки, а санкции да се налагат, ако при следваща проверка се установи, че продължава извършването на такива нарушения, гласи предложеният текст.
Проектът на НРД се спира и на случаите на агресия над лекари, като БЛС настоява при такива проблеми да има създадена процедура, при която медикът да уведомява Касата. Срещу това обаче възразяват от фонда, посочвайки, че проверки от такъв характер не влизат в правомощията на котролните й органи, поради което Касата не може да се явява арбитър между лекари и пациенти. При проявена агресия над личен лекар от БЛС предлагат още да залегне възможност за извънреден избор на нов общопрактикуващ медик. От там предлагат и в НРД да се привнесе сега съществуващият текст от Кодекса за професионална етика на лекарите в България, според която лекарят има право да откаже преглед, консултация и лечение, когато има пряка заплаха за здравето и живота му.
БЛС предлага и да отпадне изискването личният лекар да предоставя телефонния си номер в графика си за пациентите, както и да отпадне регулацията на направленията за изследвания и консултации, необходими за осъществяване на диспансерно наблюдение и за такива по искане на ТЕЛК или за явяване пред ТЕЛК.
От писмото на БЛС до районните колегии става още ясно, че до края на този месец ще се работи по частта от НРД, която не включва финансови параметри, за чието финализиране е нужен нов бюджет на Касата. Припомняме, че фондът работи с миналогодишните си разчети за разпределение на средствата поради политическата криза и невъзможността да се изготви нов бюджет. Плановете на БЛС са през май да се работи по финансовата част на договора, както и по цените на медицинските дейности. Очакванията на съсловната организация са проектът на НРД да е финализиран през юни и да бъде представен на събора на БЛС.
С проекта на НРД може да се запознаете ТУК.
