Петият за последните две години парламентарен вот в България приключи без излъчването на силно изразен победител, който би могъл бързо да състави стабилен кабинет. Предстоящите в следващите дни и седмици разговори между политическите сили у нас и поведението им след това ще покажат дали страната ни все пак ще има редовно управление, на каква цена ще е то и дали ще се тласнем отново в спиралата на поредните избори. Във всеки случай продължаващата политическа криза забавя за пореден път възможността за реформи във всеки един сектор, включително и в здравеопазването.
При обработени 100% от протоколите от секционните избирателни комисии бариерата за влизане в парламента преминават шест политически сили, като нито една от тях няма да има достатъчно депутатски места, за да състави самостоятелен кабинет. По данни на Централната избирателна комисия първа сила след изборите е ГЕРБ-СДС с 26.51%, следвана от „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 24.54%, трети са „Възраждане“ с 14.15%, четвъртото място заема „Движение за права и свободи“ с 13.72%. „БСП за България“ са пети с 8.94%, а шести „Има такъв народ“ с 4.11%. Умората от честите избори, съчетана с вялата предизборна кампания и липсата на доверие в политическата ни класа, се изразиха и в очаквано ниската избирателна активност, която остави далеч от урните 60% от избирателите в страната, а други над 108 000 души пуснаха бюлетина с избор „Не подкрепям никого“.
Перспективите за политическия живот на страната след поредния вот остават неясни, но прогнозите са очевидни – предстоят мъчителни седмици на преговори и опити за съставяне на правителство, а какво ще „родят“ те, предстои да разберем. През това време трупаните с години проблеми във всички сфери на обществения живот у нас, сред които и здравеопазването, остават. За решаването им са нужни не само работещ парламент, но и държавнически решения, които не следват партийни и лобистки интереси.
Смели политически стъпки са крайно необходими, особено за здравната ни система, предвид не само кадровата криза, която се задълбочава, но и дисбалансите както в заплащането на труда на медиците ни, така и в оказваните здравни грижи – резултат от недобре работеща и структурирана система. Без парламент и съгласие между политическите сили в него е невъзможно да се промени и болничната структура в страната в посока по-ефективно разпределение и съответно по-добро качество – проблем, който бе обособен в Национална карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, според която е налице неефективна структура на болничните легла с превес на тези за активно лечение и много ниска осигуреност за дългосрочна грижа.
Законодателна инициатива и реален консенсус между отделните политическите сили е нужен и за намаляване на огромното финансово товарене на българските пациенти, изразяващо се в доплащането за оказваните им грижи. Кадровата криза, която е особено силна сред съсловието на медицинските сестри, също очаква бързи решения, които на този етап липсват. Условията на професионална реализация на младите лекари и възможностите за специализация и надграждане на квалификацията им са също теми, които не получават нужното внимание от политиците в здравния сектор и причина, поради която половината от новозавършващите у нас медици избират да се реализират извън страната.
Държавнически решения са нужни и ако искаме по-добри резултати в здравеопазването у нас, което въпреки увеличаващият се всяка година финансов ресурс – над 6 млрд. лв. бяха заделени за бюджета на НЗОК през 2022 година, все още не създава достатъчно добри условия, които да отласнат България от последното място по продължителност на живота в ЕС, по данни на Евростат. Липсва яснота и за Националната здравна стратегия на България, която трябваше да бъде редактирана и да заложи реалните основи за промяна в тази насока.
Отдаденост и ангажираност в държавните ни избраници е крайно необходима и по теми като изграждането на национална детска болница, развиване на трансплантационния процес, засилване на профилактиката и скрининга сред населението, създаване на работеща система за долекуване, рехабилитация и палиативни грижи.
Не по-малко важно е, че възобновените преговори между БЛС и НЗОК, които целят да очертаят съдържанието на най-важния договор в здравеопазването за следващите три години, а именно Националния рамков договор, се провеждат без яснота за параметрите на бюджета на Касата за тази година – също вследствие на политическата криза в страната и липсата на гласуван държавен бюджет.
За всичко това обаче е нужно това, което политиците обличат в израза „надпартиен консенсус“. Дали ще го видим реализиран скоро в сектор здравеопазване или отново ще станем свидетели на козметични промени в обществената сфера с може би най-важното значение, ще разберем скоро.
Полина Тодорова