Един лекар, един хирург, не може да спре с взимането на специалността си. Това заяви проф. д-р Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробна панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинска академия, който взе участие във форума „Иновации в болниците, апаратурата и медицинските изделия“, организиран от „Капитал“. Той коментира темата, свързана с нуждата от продължаващо медицинско обучение за лекарите, повдигната от бившия председател на парламентарната здравна комисия хирургът доц. Антон Тонев.
„Абсолютно адмирирам въвеждането на това продължително медицинско обучение“,заяви проф. Владов. Той посочи, че липсата му води до дисбаланси в различните лечебни заведения в страната. Проф. Владов отбеляза, че университетските болниците се развиват, въвеждат иновации и правят модерна медицина, но това не се случва във всички по-периферни лечебни заведения на страната, което води и до дисбаланси в оказваните грижи. По думите му, съществува риск когато един пациент, лекуван в голяма болница по модерните протоколи, попадне в периферна болница, да бъде лекуван по старите протоколи и „старата“ медицина.
Проф. Владов даде и конкретен пример с пациентка, лекувана лапароскопски и с премахнати адхезии, която попада в периферна болница. „Състоянието й се влошава и от вратата я слагат на операционната маса и я оперират, което е могло да се преодолее с антибиотици. Тоест, тези хора не са си направили труда да прочетат, че подобни състояния могат да се лекуват с антибиотици. Ето този дисбаланс трябва да се преодолее, именно чрез продължителното обучение. Винаги съм го казвал – когато от Видин до Свиленград всички хирурзи правят една операция по един и същ начин, тогава ще кажем че българската хирургия и въобще българското здравеопазване е постигнало някакъв успех“, коментира проф. Владов.
В презентацията си специалистът разгледа значението и ролята на иновациите в медицината и по-конкретно в хирургията, отбелязвайки, че хирурзите са “моторът“ на иновациите.
Проф. Владов посочи, че иновациите целят по-добри краткосрочни и дългосрочни резултати, намаляване на честотата на усложненията в хирургията и скъсяване на болничния престой. „Хирурзите са основният “мотор” в иновациите, но за да се случат тези иновации, те трябва да имат подкрепата на техните ръководители, на болничните администратори, на представителите на фирмите и на индустрията, както и на ръководителите на здравната система. Те трябва и да са наясно с предизвикателствата, свързани с иновациите, а не само с възможностите им, защото понякога иновациите предлагат такива предизвикателства, които могат да не бъдат в полза на пациента“, допълни специалистът. Той се спря и на нуждата от гарантиране, че хирургическите иновации се извършват с голямо внимание в консенсус с хирургическата гилдия, при спазване на строго определени правила и проведено обучение и при строг надзор на резултатите. „Защото какъв е смисълът от иновация от нещо ново, което досега не е правилно, ако няма добри резултати“, попита проф. Владов.
Той посочи, че научните изследвания в здравеопазването са една от най-регулираните сфери в юридически аспект, което създава предпоставка за развитие на иновациите и оценката на реалната полза от нововъведенията, съчетан с унифициран подход в прилаганата терапия. Всичко това е довело до много по-добри резултати при редица заболявания, като рака на панкреаса, чернодробните заболявания и други.
В контекста на иновациите в хирургията проф. Владов даде и конкретен пример с приложението на биполярните пинсети, които дават възможност да се работи безкръвно, включително и при премахването на туморни образувания. Друг пример, довел до революция в кардиохургията и жлъчно-чернодробната панкреатична хирургия са увеличителните очила за близко виждане. Новост е и приложението на атравматичните хирургични конци, които обаче по думите на специалиста не се прилагат във всички болници у нас.
Полина Тодорова