Българското нефрологично дружество подготвя нова статистика за процента на бъбречно увреждане сред населението. Това съобщи началникът на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница и Председател на Българското нефрологично дружество проф. Емил Паскалев в подкаста на БНР „В Центъра на системата“.
Това ще стане на базата на скрининг, като статистиката ще се извърши от нефролози и специалисти по медицинска статистика за цялата страна. Така ще може да се направи характеристика на развитието на бъбречните заболявания в нашата страна, съобразено с другите социални фактори като миграция и преживяемост, обясни специалистът. Очаква се статистиката да е готова до края на годината.
„Ние ще можем да дадем една характеристика за това как се развива бъбречното заболяване в нашата страна, съобразено със социалните фактори като миграция, преживяемост и други“, отбеляза проф. Паскалев.
Последната официална статистика от преди 10 години сочи, че пациентите с бъбречни заболявания у нас са около 12,84%. „Аз смятам, че за времето от тогава досега тази заболеваемост се е увеличила заради вредните характеристики на нашето ежедневие и заради миграционния процес, който се осъществява в България“, посочи той. Особен фактор е лошото хранене на българина, стана ясно от думите му. „Очаквам резултатите да покажат по-голям процент“, отбеляза проф. Паскалев.
Най-големият дял е на хората, които не знаят, че имат бъбречно увреждане. Техният дял е най-голям сред хипертониците и диабетиците. По НЗОК се наблюдават и се лекуват над 600 хиляди диабетици. Но това не са всички, има такива, които не са на медикаменти, а само на диетичен режим или такива, които приемат медикаменти, но понеже са евтини, не си правят труда да ги купуват по НЗОК. Хипертониците са над 1,2 млн. и те също не могат всички да бъдат обхванати, обясни проф. Паскалев.
Проф. Паскалев се спря на влиянието на пандемията върху бъбречно болните и по-конкретно на пациентите на хемодиализа. Той обясни, че те са силно податливи на подобни инфекции и за съжаление смъртните случаи сред тях са се увиличили.
„Ако преди Covid имаше около приблизително 4500 души на хемодиализа, броят на тези пациенти постепенно спадаше, сега е по-малък, но едновременно с това се забелязваме, че вече има и ръст“, посочи той. Този ръст е в резултат на увеличената болестност на бъбречни заболявания вследствие на Covid-19, което води до бъбречна недостатъчност при тези пациенти.
„Проблемът отшумява, но нормалната бъбречна функция остава невъстановена. Тя, леко увредена, има много бавна еволюция, прогресия. За различен период от време задължително ще доведе до бъбречна недостатъчност, посочи нефрологът. Затова той препоръчва пациентите, които са тежко увредени и прекарали COVID да проверяват бъбречната си функция, особено ако в острия период на заболяването са имали завишени нива на креатинин.
Специалистът коментира и бъбречните трансплантации у нас, посочвайки, че има застой в това отношение. Има увеличаване на броя на бъбречно трансплантираните българи в чужбина, изтъкна той.
