Седмица преди поредния предсрочен парламентарен вот предизборните кампании на кандидатите да управляват страната са изпълнени отново с обещания за по-светло бъдеще. Неминуемо, най-уязвимият сектор, а именно – здравеопазването, присъства в платформите и публичните изяви на всички желаещи да поемат кормилото на властта и това е съвсем разбираемо. Рано или късно всеки един от нас става пациент на системата и разчита да получи ефективни и качествени грижи, поради което приема състоянието на здравеопазването за близка и важна тема. Това би следвало да натовари посланията на политиците към тази обществена сфера с особена отговорност, но дали реално съществува такава, е въпрос с неясен отговор. Какви реформи в сектор здравеопазване обещават политическите сили, които според социолозите имат шанс да са част от 49-ия парламент на страната, ще се опитаме да ви представим в следващите редове.

Коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ 

Съвременно и достъпно здравеопазване е целта, под която бившите управляващи от Продължаваме промяната и коалиционните им партньори от Демократична България се обединяват във визията си за сектора. По-конкретно от двете формации разписват в програмата си гарантиране на достъп до качествена медицинска помощ, лекарствени продукти и медицински изделия във всяка точка на страната, както и намаляване на преките доплащания от пациентите за болнично лечение, лекарства и медицински изделия. Коалицията ще работи и за осигуряване на спешна медицинска помощ по въздух до края на 2023 г. и въвеждане в действие на 6 медицински хеликоптера до края на 2026 година, въвеждане на стандарти за времето за реакция, достигане до пациентите и транспорт до лечебно заведение при спешни случаи в цялата страна. Изграждането на Национална детска болница в съответствие с международните стандарти и добри практики също присъства в платформата на двете политически формации. Те се обявяват и за намаляване на заболеваемостта чрез редовна и качествена профилактика за ранна диагностика и за лечение без престой в болница,

Дигитализация на здравеопазването и прилагане на дигитални технологии като ефективен метод за създаване на здравословни навици и проследяване на риска при социално значими заболявания е друг приоритет на коалицията. ПП и ДБ се обявяват и за промяна в здравната карта на България, „която да позволи модерна и достъпна здравна услуга за всички граждани“. Важен момент в програмата на две формации е и „промяна в модела на финансиране на болничната помощ с фокус върху резултата от лечението при всеки пациент“.

От там се обявяват и за реално остойностяване на еднодневните клинични пътеки и амбулаторните процедури с цел намаляване на болничния престой.

Политическите партньори разписват в програмата си и устойчиво справедливо заплащане на труда и кариерно развитие на медицинските специалисти, като се припомня залегналото още в първата програма на ПП „прекратяване на практиката на съществена разлика между най-ниските и най-високите заплати в болничните лечебните заведения чрез въвеждане на нормативен праг от 1:20“. В нея фигурира и допълнително държавно финансиране за лечение на тежко болни деца и деца с редки заболявания според най-добрата възможна грижа, включително и в чужбина, както и улесняване и ускоряване на процедурите по обезпечаване на лечението в чужбина.

Продължаваме промяната и Демократична България се обявяват и за реформа на НЗОК чрез преразглеждане на структурата, процесите и контролните механизми и въвеждане на механизми за прозрачност и за обществен контрол. Те ще работят и за подобрение на системата за следдипломно обучение и на капацитета за научна дейност в клиниките.

ГЕРБ–СДС

Коалицията ГЕРБ-СДС залагат на разписаните в предходните си програми цели, като акценти от тях бяха посочени от кадрите от партията в скорошни техни публични изяви.

Механизмът на т.нар. тристълбово финансиране за млади лекари е „екшън планът“ на ГЕРБ–СДС за овладяване на кадровата криза в здравния сектор. Моделът предвижда младите специалисти да получават възнаграждения по три направления – от държавата, общината и лечебното заведение, а целта е общинските и малките болници да привличат и задържат лекари. Идеята бе представена наскоро от водача на листата на ГЕРБ-СДС за Великотърновска област проф. Костадин Ангелов. Припомняме, че тя бе предложена от него и в периода, в който той заемаше поста министър на здравеопазването, но така и не бе реализирана в цялост. Сред основните цели на ГЕРБ–СДС в сектора здравеопазване е и намаляване на доплащанията за лекарствата и медицинските изделия. „В нашата програма сме заложили методика, в която това доплащане да бъде намалено, най-вече по отношение на медицинските изделия и на лекарствата с по-висок процент на реимбурсиране на лекарствата, които плащат българските пациенти“, каза наскоро проф. Ангелов, цитиран от BTV.

В стратегическия документ на ГЕРБ, озглавен „България след кризите – план за възстановяване“, който обхваща всички секторни политики от обществения живот на страната, е посочено, че реформите в сектор здравеопазване трябва да осигурят достъпа на всички хора до национално определен набор от необходимите промотивни, превантивни, лечебни, рехабилитационни и палиативни основни здравни услуги; основни, безопасни, достъпни, ефективни и качествени лекарствени продукти и ваксини. В него се залагат намаляване на заболеваемостта от хроничните незаразни и социално значими заболявания, намаляване коефициента на преждевременната смъртност, отговорно управление на ресурсите за подобряване на здравните резултати, както и здравна сигурност, премахване на здравните неравенства и борба със зависимостите. Залагат се и нови скринингови програми за възрастни и деца, касаещи различни социално-значими заболявания. Разписана е и нова национална програма за повишаване на информираността на населението в областта на трансплантациите и насърчаване на донорството, както и национална програма с целево финансиране на специализациите и продължаващо обучение в системата на следдипломно обучение(СДО).

Ако са във властта, от ГЕРБ ще създадат и национална програма за създаване на съвременни симулационни центрове за обучение в спешната помощ, както и национална програма за специализирани профилактични здравни и дентални програми в детските градини и училищата.

В стратегическия им документ е записано още и 100% реимбурсиране на лекарствата, изписани от ОПЛ за деца до 14 години и изграждане на 4 многопрофилни детски болници – Националната детска болница и детски болници в Пловдив, Бургас и Варна. От ГЕРБ се обявяват и за запазване на здравноосигурителния модел и надграждането му с доброволни фондове, които да дофинансират системата, като се създадат правила и възможности за доброволно доплащане на допълнителни услуги.

По отношение на заплащането от ГЕРБ обещават средното брутно месечно възнаграждение в края на мандата им на лекар и магистър-фармацевт да достигне размера на 3 средни брутни работни заплати в публичния сектор; на професионалист по здравни грижи да достигне 2 средни брутни работни заплати в публичния сектор, а на санитар/болногледач да достигне 1 средна брутна работна заплата в публичния сектор. В плана им фигурират още „мобилни аптеки за всеки и навсякъде, където липсват“ и въвеждане на система за спешна медицинска помощ с хеликоптер (HEMS).

Тяхно обещание е и инфраструктурно, кадрово и организационно укрепване на лечебните заведения.

ДПС, на които социолозите отреждат третото място на вота, за момента, не излизат с разписана предизборна програма. От партията посочват, че ще работят за диалог за съставяне на редовен кабинет с няколко основни цели, сред които „антикризисна програма, защитаваща доходите на хората“ и осигуряване на европейско финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост.

Партия „Възраждане“ също на този етап не разписва конкретни нови приоритети в сектор здравеопазване. В програмата й от предходните парламентарни избори фигурираше премахване на монопола на НЗОК, инвестиции в квалификацията на медицинския персонал на всички нива в здравната система, както и стимулиране на студентите по медицина при завършване да избират специалности, при които се очертава дефицит. От там бяха заложили и създаване на „звено за проверки и контрол на лекарските практики, на диагностицирането и на изписването на лечения и изследвания, с цел да се предотвратяват и преследват злоупотребите с болните и със средствата на здравните каси“. Дали обаче тези цели остават и в настоящата им визия за сектора засега не е ясно.

Петата според социолозите политическа сила, която преминава бариерата за влизане в парламента, е БПС. В предизборната си програма за здравния сектор социалистите разписват Реформа в здравеопазването, с държавен ангажимент за достъп до здравна помощ на всеки български гражданин, увеличаване и задържане в страната на медицинските кадри; премахване статута на търговски дружества на държавните и общинските болници. От там припомнят и старата си идея за въвеждане на „защитени лечебни заведения“ в отдалечените и планински райони. Друга цел на БСП е и гарантирано достойно заплащане на труда в здравеопазването чрез остойностяването му за ангажираните в сектора.

Партиите, които също са близо до бариерата за влизане в парламента или влизат в него според различните социолози, са още новата формация с участието на Мая Манолова „Левицата“ и „Български възход“.

От „Български възход“ на Стефан Янев се обявяват за изграждане на системата за спешна помощ с всичките й необходими компоненти, преструктуриране на системата за обществено здравеопазване, осигуряване на устойчиво финансиране и пълното й ресурсно обезпечаване. В програмата им е разписано още въвеждане на система за реално финансиране на медицинските дейности и труда на медицинските специалисти, увеличаване на държавното финансиране за поддържане на материално-техническата база и оборудване със съвременна апаратура,реформиране на системата за обучение, специализация и кариерно развитие, както и прекратяване на нерегламентираните практики и узаконяване на работата в държавния и в частния сектор. Ако са част от парламента, „Български възход“ ще работи и за преразглеждане на законодателството в областта на донорството и трансплантациите с цел оптимизирането им.

За незабавно увеличение на възнагражденията на медицинските специалисти чрез целеви средства в държавния бюджет се обяви наскоро Мая Манолова от „Левицата“. Според нея са нужни и спешни действия за спасяване на общинските болници. Манолова подчерта, че здравеопазването не трябва да има „цвят“.

Какво и кои от обявените пред избирателите приоритети за една от най-важните обществени сфери ще бъдат реализирани ще покажат резултатите от предстоящия вот. Прогнозите засега не излъчват сценарий за стабилно управление, а поредният опит за създаване на крехко мнозинство, в което единствено съвестта на управниците ни би могла да създаде възможност за реални и положителни промени, включително и в здравния сектор.

Полина Тодорова