14% от украинските бежанци в България са медици и имат желание да работят в страната ни, но техните професионални права не са признати. Това стана ясно при представянето на доклад от Съвместната мисия за оценка на нуждите на българската здравна система в контекста на кризата в Украйна от Министерството на здравеопазването и Световната здравна организация.

„Този човешки ресурс трябва да се използва час по-скоро“, заяви Седа Гузуджу, представител на Върховния комисариат за бежанците на ООН. Според нея страната ни може да почерпи опит от Чехия, в която украинските лекари работят съвместно с чешки лекари и постепенно навлизат в терминологията и преодоляват езиковата бариера.

Юлияна Колюкина от неправителствената организация „Подкрепа за Украйна“ очерта основните нужди на останалите в България над 40 000 украински бежанци – работа, медицинска помощ, финансова помощ, училища и детски градини, психологическа помощ, курсове по български език, интеграция и адаптация в обществото. Тя отбеляза, че само 32% от бежанците имат личен лекар, защото личните лекари са малко.

Д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор на Български Червен кръст, обясни, че в края на март приключват програмите за подпомагане на бежанците с лекарства за домашно лечение и медицински изделия и още не е ясно как ще продължи това подпомагане. „70% от бежанците са хронично болни и за тях е проблем това, че 30% от лекарствата им не се покриват от Здравната каса“, посочи тя. Тодоровоска допълни, че 44% от лечението в България се доплаща.

Представителят на офиса на СЗО в България доц. Михаил Околийски подчерта важността на доклада и коментира, че той може да предостави пътна карта за подобряването на здравните услуги не само на бежанците и мигрантите, но и на българските граждани.

Зам.-министърът на здравеопазването Катя Ивкова припомни, че през изминалата година като съществено предизвикателство пред страните от Европейския регион се очертало приемането на нуждаещите се от помощ украински граждани и адекватното имвключване в социално-икономическия живот на страната, в това число чрез гарантиране на равноправен достъп до здравеопазване. България реагира своевременно, като бяха направени изменения в Закона за здравето и в Закона за здравното осигуряване, с които се осигури равноправен достъп до медицински грижи на търсещите закрила украински граждани. По този начин на лицата с временна закрила беше дадено правото да ползват здравноосигурителната система на България при равни условия с българските граждани, включително и да получават лекарствените продукти, които се заплащат с публични средства, отбеляза тя.