„Нуждите на България от ваксини срещу COVID-19 са напълно задоволени, складовите възможности – изчерпани, необходимост от нови доставки няма. В настоящата вече ескалирала ситуация има само две разумни решения: прекратяване на договора с Pfizer Inc./BioNTech Manufacturing GmbH или драстично намаляване на количествата на база реални потребности, без финансови обезщетения за сметка на държавите.“ Тази категорична позиция на България представи министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев по време на неформален работен обяд на здравните министри на държавите членки на ЕС, в рамките на редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпрос, информират от МЗ.
Министър Меджидиев посочи, че легитимното очакване на България е в настоящата ескалирала ситуация да бъде проявена солидарност от страна на Европейската комисия към държавите членки, неколкократно сигнализирали за нужда от спешно решение за редуциране на прекомерните количества, които са договаряни през 2021 г. при други условия на пандемична ситуация и не на база реални потребности.
Аргумент е и че страната ни не е участвала в преговорите, а единствено е имала възможност да се присъедини или да не се присъедини към споразумението, което е договорено между Европейската комисия, Pfizer Inc./BioNTech Manufacturing GmbH и Съвместния екип за преговори, включващ няколко държави членки, но не и България. Той призова Европейската комисия при преговорите с компаниите да се настоява за солидарност и от тяхна страна, доколкото първоначалното производство на ваксини срещу COVID-19 е подкрепено финансово от бюджета на Европейския съюз и най-вече от националните бюджети на държавите членки. „Време е компаниите да докажат своята отговорност към обществото, като прекратят производството на ваксини, за които обективно липсва търсене“, е бил категоричен д-р Асен Меджидиев.
„Считаме, че България като коректен партньор винаги е проявявала солидарност към всички държави членки на ЕС, но сега ние се нуждаем от помощ. В случай че не бъде договорено нито едно от предложените две решения, България очаква ЕК да изкупи излишните ваксини“, е посочил още здравният министър, допълвайки че страната ни разчита на професионализма на Европейската комисия за договаряне на условия, защитаващи интереса на гражданите на всички държави членки.
Меджидиев е отбелязал още, че натискът върху правителствата да закупуват ваксини за COVID-19 и през следващите години ще генерира обществено напрежение, тъй като става въпрос за количества, които няма да бъдат усвоени и съответно подлежат на бракуване от момента на доставка, поради липса на интерес за ваксиниране. „Темата касае отговорното и рационално използване на публичен ресурс, но и цялостното възприятие на обществото за характера на лекарствените продукти като лечебен, а не като търговски продукт“, е посочил той.
Според здравния министър липсва основание за продължаване на настоящия общ подход и занапред доставките на лекарствени продукти следва да се организират самостоятелно от всяка държава членка. „Не възразяваме да бъдат организирани общи търгове за нуждаещите се държави членки, но сме против генерирането на натиск за участие на всички държави членки, свързан с неоправдана бюджетна тежест. Сключването на договори за лекарствени продукти следва да бъде ръководено от наличието на потребности и реално търсене. С тревога следим подход, при който тези процедури се отклоняват от традиционната логика на търсене и предлагане, но и от установените правила, и вместо това на тях се гледа като на застрахователни събития“, е заявил той.
При участието си в заседанието на здравните министрите българската делегация се включи и в политическия дебат относно предложението за Регламент за такси на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), допълват от МЗ. Страната ни е заела позиция, че приоритет за държавата ни е гарантирането на регулаторна рамка, работеща в интерес на пациентите. По време на дебата за Глобалната здравна стратегия на Европейския съюз България е откроила необходимостта изпълнението на Стратегията да бъде гарантирано с общоевропейски ресурс, без да се стига до тежести за финансовата стабилност или въздействия върху правото на държавите членки самостоятелно да определят здравните си политики, в т.ч. и да организират самостоятелно предоставянето на здравни услуги и медицински грижи.
