Лекарства, най-често асоциирани с анафилаксия през последните две десетилетия

В САЩ се наблюдава тенденция към увеличаване на случаите на анафилаксия като заболеваемостта е приблизително 1.5%. Според изчисленията, между 0.7% и 2% от анафилактичните епизоди със фатален край. Yu et al. се позовават на системата за съобщаване на нежелани лекарствени реакции в САЩ (FAERS) за анафилактични реакции в периода между 1999г. и 2019г. като търсят термините „анафилактичен шок“ и „анафилактична реакция“ с цел намиране на най-честите причини за инцидентите. Базата данни включва случаи от САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Япония и Канада. 

От 17.5 млн. съобщени нежелани лекарствени реакции, 47,500 (0.27%) са приписани на анафилаксия, а от тях 3000 (≈6%) са фатални. Най-често асоциираните медикаменти са антибиотици, моноклонални антитела, нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ) и ацетаминофен като фатален край се асоциира най-често с прием на антибиотици, контрастни вещества и интраоперативни агенти. 

Най-често свързаните с анафилаксия са съответно омализумаб, пропофол, инфликсимаб, моксифлоксацин, рокурониум, амоксицилин с клавуланова киселина, ибупрофен, амоксицилин,ацетаминофен и диклофенак.    

Агентите, най-често асоциирани с фатална анафилаксия са цефтриаксон, пропорофл, йопамидол (контрастно вещество), амоксицилин с клавуланова киселина, рокурониум, паклитаксел, диклофенак, йопромид (конрастно вещество), лидокаин и флуоресцеин .

Коментар:

Антибиотиците, НСПВЛ и контрастните вещества са най-често свързани с анафилактична реакция от много години. Ставаме свидетели на рязко покачване на тези реакции след прием на моноклонални антитела, което се обяснява с все по-честото им приложение. Някои от посочените медикаментите са изненада, например ацетаминофен и лидокаин, но механизмите за контрол във FAERS не дават основание за съмнение. 

Източник:

  1. Yu RJ et al. Emerging causes of drug-induced anaphylaxis: A review of anaphylaxis-associated reports in the FDA Adverse Event Reporting System (FAERS). J Allergy Clin Immunol Pract 2021 Feb; 9:819. (https://doi.org/10.1016/j.jaip.2020.09.021. opens in new tab)