Д-р Жана Саад е сред двете отличени със „Златен Хипократ“ млади лекарки на випуск 2022 на Медицинския университет-София. Пред Medical News д-р Саад сподели защо е избрала медицината за своя професия, какво би я задържало в България, откъдето са корените й, както и за страстта й към балета.
Д-р Саад, разкажете малко повече за себе си, какво Ви доведе в България?
Аз съм полубългарка, майка ми е българка, а баща ми е палестинец и живеем в Израел. Дойдох в България, за да уча медицина. Избрах да получа образованието си в България, защото това е моята втора родина.
Защо медицината стана Ваша професия?
Oт малка исках да стана лекар, въпреки че имах сериозен интерес и към балета. Когато завърших училище, трябваше да избера между тези две съвсем различни професии. Насочих се към медицината, защото така мога да помагам на повече хора. Продължих обаче и да се занимавам с балет, защото с него от една страна си почивам и разнообразявам, а мисля и че създавам щастие в хората, които ме гледат, когато танцувам.
Как оценявате нивото на обучението по медицина в България?
Мисля, че обучението в България е на много високо ниво – по време на следването си имахме прекрасни преподаватели, полезни и интересни лекции. Фактът, че в България има огромен брой чуждестранни студенти от много различни страни е доказателство, че нивото на обучение тук е добро и си заслужава.
Как се става „Златен Хипократ“?
С много труд, упорита работа и най-важното – с подкрепата на близките ми. Когато дойдох тук, не знаех, че има такава награда. Просто за всеки изпит, който предстоеше, се готвих възможно най-добре, учих много. На първия си изпит имах петица, но имах възможност да се явя пак и опитах. Така получих първата си шестица. Не вярвах, че това е възможно, но постепенно достигнах четвърти и пети курс с отличие на всички изпити. Тогава нещата станаха и вече още по-сложни, но реших да не се отказвам, а да работя още повече и да давам максимума от себе си.
Какви са плановете Ви за професионалната реализация след завършването на медицина?
Все още не съм взела решение. Както казах, за мен България е също родина, но ми липсва семейството, шест години без тях ми беше трудно, но идването ми тук беше провокирано и от желанието да бъда самостоятелна, да пробвам в друга държава. Готова съм да остана тук и да помагам на пациентите в България, защото винаги ще бъда благодарна за образованието, което получих.
Насочила ли сте се към специалност?
Да, имам интерес към две специалности – вътрешни болести и неврология. Според мен специалността Вътрешни болести обхваща и най-големия дял от медицината, усещам, че това е „истинската медицина“, без да искам да подценявам никоя друга специалност, защото в нея са вплетени много други специалности – кардиология, пулмология, нефрология. За мен тя е интересна, защото ме подтиква да „търся“ точната диагноза на пациента, да си задавам много въпроси. Неврологията също ми е много интересна. По време на обучението ми имах възможността да бъда доброволец в клиника по неврология и през този период успях да се „запозная“ с тази специалност. Баба ми по майчина линия тук в България се оказа, че има неврологични проблеми и това може би също провокира интереса ми към тази специалност и желанието да помогна на други хора в нейното положение.
Все още проблем пред младите лекари в България е ниското заплащане в сравнение с това на колегите им на Запад. Притесняват ли Ви тези проблеми?
Моето мнение е, че заплащането на лекарите не трябва да е най-важното нещо, но не е и маловажно. Защото след всичките над шест години обучение човек иска да има нормален живот, без притеснения във финансово отношение. Може би това е основната причина или поне е сред факторите завършващите в България чуждестранни студенти да не искат да останат тук. Но и мисля, че който търси много пари, трябва да учи нещо друго, не медицина.
Какъв е погледът Ви при сравнение на израелската и българската здравна системи?
Може би това, което е по-добре уредено в България е, че тук много по-лесно се стига до специалист – в Израел за това се чака много по-дълго време, понякога с месеци. От друга страна медиците в Израел получават много по-добри заплати. Системата там е организирана по-добре и по отношение на възможностите за подкрепа на младите лекари, които искат да се занимават с наука. Тук човек трябва да се развива сам.
Какво бихте искали да кажете на бъдещите управници в сферата на здравеопазването, как биха Ви задържали в България?
На първо място може би е нужно да се подобри възможността за специализация в България. На второ място е въпросът за заплащането и факта, че заплатите на лекарите тук все още са ниски на фона на тези на Запад.
Споделихте и за страстта си към балета. Все още ли той е част от живота Ви?
Все още се занимавам с балет и мисля, че той бе част от моя успех по време на следването ми. Това ми помагаше понякога да се откъсна от медицината, да не мисля за нея, да си почина. Балетът ми помогна и по отношение на дисциплината.
Какво е за Вас медицината?
За мен медицината е била и ще бъде професията, от която винаги ще има нужда. Видяхме това с особена сила през годините на пандемията от COVID-19. Няма значение колко напредват технологиите – нужда от лекари винаги ще има.
Полина Тодорова
