Кадровата криза в здравния сектор е проблем от години, но тя е особено изострена сред медицинските сестри. Защо се стигна до тази ситуация, какви мерки са нужни, за да се промени тя в по-добра посока и за естеството на работата на медицинската сестра разговаряме с Ирен Миленкова, която е старша медицинска сестра на Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“.
Г-жо Миленкова, кадровият проблем сред медицинските сестри у нас се задълбочава с огромна сила. Кои според Вас са главните причини, довели до тази ситуация?
Като начало на кадровите проблеми сред медицинските сестри можем да отбележим далечната 2007 г., когато България стана страна член на ЕС и образованието на медицинските сестри се приравни с това на останалите страни членки от ЕС, а именно 4-годишен курс на обучение, разпределен в 4600 учебни часа, тоест базовото образование се увеличи с още една година, спрямо досегашното обучение. Това разбира се не може да се определи като причина, а по-скоро като предпоставка за кадрови проблем. През последните 15 години на територията на България се разкриха и множество лечебни и медицински структури, които имат необходимост от медицински сестри, тоест, голямата конкуренция доведе и до по-голямо търсене на персонал.
Заплащането на труда, както и условията на работа също са една от причините да има текучество на медицинските сестри. През годините една голяма част от квалифицираните ни медицински сестри напуснаха страната и потърсиха своята реализация в други страни-членки на ЕС, икономически много по-стабилни от нашата страна, с висок стандарт на живот и съответно по-високо заплащане и по-добри условия на труд.
В последните години всяка една власт у нас признава, че страната ни изпитва недостиг на медицински сестри. Виждате ли обаче реални стъпки и мерки, насочени към преодоляване на този проблем?
Действително всеки нов кабинет, в частност всеки нов министър на здравеопазването съвместно със своя екип, констатират съществуващите проблеми, правят опити за разрешаването им, изготвят конкретна стратегия, но за съжаление без видими резултати, тъй като проблемът с медицинските сестри се констатира на всички нива в сферата на здравеопазването, но за откриване на пътя за разрешаването му са необходими конкретни действия с конкретни срокове и то от по-широк кръг от специалисти, от всички здравни институции. Изисква се единност в мисленето и следване на избраната стратегия. През последните две години бих казала, че дори липсва единност и решимост за разрешаване на проблема – говори се много, констатира се особено в болниците за активно лечение, които са най-засегнати от кадровата криза с медицински сестри, но кои са реалните причини за текучеството остава на заден план.
Какво трябва да се промени в най-спешен порядък, за да имаме повече медицински сестри в България – заплащането, условията на труд, отношението към тези кадри?
Мнението ми е, че заплащането в здравеопазването е твърде ниско, особено като се има предвид, че в наши ръце е поверено здравето и живота на нацията ни, но то не трябва да е водещото в тази професия. Изборът на професията на медицинската сестра е продиктуван от съвсем други мотиви, а именно желанието и необходимостта да помогнеш на човек, да осъзнаваш, че неговото здраве е поверено именно на теб, да чувстваш и знаеш, че това е твоето призвание в живота. Това е професия, чийто избор идва от сърцето! За някои тези думи може да звучат пресилено, но за мен това трябва да е обликът на медицинска сестра и именно тези мотиви да стоят зад избора й на професия. Да не забравяме, че в миналото медицинската сестра е била „милосърдна сестра“ и това определение говори много за характера на професията.
Неглижирано ли е сестринското съсловие у нас?
В известен смисъл да, но едва ли повече от всяко друго съсловие. В ежедневната си дейност ние работим с медицинските специалисти с различни нива на компетентност, където екипната ни работа е от особено значение за добрия изход от лечението на всеки един пациент. Ако говорим за неглижираност, тя по-скоро се открива в лицето на нашите управляващи, тъй като при дискутирането и взимането на конкретни управленски решения, отнасящи се до медицинските сестри, липсват представители от нашето съсловие.
Сестрите намаляват, но болничната мрежа у нас според различни експерти е ненужно раздута. Това ли е една от причините за недостига на кадри?
Това е една от причините. Сестрите, които завършат и започват да практикуват, са недостатъчно на фона на множеството лечебни заведения, разкрити в страната. Това е тема, която се обсъжда ежедневно сред всички групи медицински специалисти. Многото лечебни заведения водят до търсене на много персонал, а ние не създаваме толкова кадри, които да обезпечат нуждите на всички медицински структури.
Тогава нужно ли е да има по-голям прием за медицински сестри у нас?
Всички медицински университети в страната имат съобразен прием по специалността „Медицинска сестра“ спрямо конкретните нужди, но за огромно съжаление обявените кандидат-студенски места остават незапълнени през последните години. Поради факта, че не успяхме да запълним местата през учебната 2022 в МУ-София беше обявен извънреден прием без кандидат-студенски изпити. Приемът на желаещите кандидати се осъществи само с диплом за завършено средно образовение.
Съществуват ли условия и възможности в България за надграждане на квалификацията на сестрите?
Да, разбира се. Освен в медицинските университети и в частност факултетите по Обществено здраве, където се осигурява базовото образование на медицинскире сестри, се провеждат едногодишни специализации в различни направления – операционна и превързочна техника, грижи за онкоболен пациент, грижи за психичното здраве и други. Всяка година Медицинският универсистет издава и план-разписание за продължаващо обучение на медицински сестри, където участие взимат по-голяма част от лечебните заведения, в столицата и в страната с предложения за 3-5 дневни курсове, които са тясно профилирани и представляват интерес за сестрите, особено от по-малките лечебни заведения в страната, но и не само.
В Университетската МБАЛ „Проф. Д-р Александър Чирков“ съвместно с МУ-София се провеждат ежегодно тридневни специализирани курсове за медицински сестри от цялата страна на тема спешна кардиология. Предложили сме 15 тясно профилирани теми, които засягат нови методи на лечение в областта на кардиологията, както и важните стъпки на медицинската сестра в спешна ситуация при конкретната патология. Обучението дава много теоретични и практически познания. Курсът е организиран и се провежда изцяло с лектори от нашата болница. Това са лекари със специалност кардиология, анестезиология, сърдечна хирургия, клинична лаборатория. Така че въпросът е само да има желание за придобиване на нови знания.
Вие имате огромен опит като медицинска сестра. Какво бихте споделили за професията си – кои са ценните й качества, но и трудностите в нея?
Изборът на тази професия трябва да е продиктуван от личните качества, които притежава един човек – желание и необходимост да помогнеш. Основното, което трябва да води една сестра в професионалния й път, е тя да усеща работата си като призвание. Тогава трудните моменти, натоварените дни и безсънни нощи, които несъмнено съществуват в професията, отиват на по-заден план. За съжаление обаче ще призная, че професията на сестрата не е толкова желана и предпочитана, както е била преди 20 и дори повече години. Причините са високият коефициент на натовареност във всички медицински структури, голямото напрежение в работния процес поради малък брой квалифициран персонал, недобро заплащане на фона на влошаващата се икономическа ситуация и нарастваща инфлация у нас. Ще ви дам пример с една интензивна структура, каквато е Клиника по анестезиология и интензивно лечение – там една сестра се грижи в продължение на 12 часа за четирими пациента, които са на апаратна вентилация, при строг контрол на хемодинамичните показатели, пациенти, включени към машини за филтрация на бъбречната система и т.н. Тази сестра получава на месец толкова колкото би получила служителка на далеч по-лека позиция, дори не в сферата на здравеопазването, без изискване за задължителен образователен ценз. Такива са фактите в България за съжаление и е трудно да убедим бъдещите кадри да работят в тежките условия в болниците за активно лечение. Но тук отново опираме до въпроса за мотивацията – или осъзнаваш всичко това и искаш то да е твоето място или не го практикуваш.
Какъв съвет бихте дали на начинаещите медицински сестри?
Съвети трудно се дават, но от позицията на опита си бих им казала, че трябва да следват целите и мечтите си, да не се отказват пред ежедневните трудности и препятствия, да се отдадат на професията си с цялото си сърце, и тя ще им даде удовлетворението и професионалното щастие в живота!
Какво трябва да се промени, за да имаме повече такива кадри у нас?
Не бих искала да се ангажирам с песимистични прогнози, но тъй като проблемите водят началото си и съществуват от повече от 15 години, трудно ще възстановим баланса и ще запълним университетите с желаещи да усвоят тази професия. Дългото отлагане на конкретните решения ни води в една задънена улица от която трудно ще можем да излезем. Но, за да не завършваме разговора ни така негативно, ще кажа, че професията на медицинската сестра е не по-малко важна от всяка друга специалност в медицината. Ако започнем да поставяме на равна плоскост всички специалисти в сферата здравеопазване, остойностим и техния труд достойно, опитаме се да им покажем колко важни и необходими са те за добрия изход от лечението, работим в насока престижност на професията и им дадем трудови възнаграждения, с които могат да се почувстват оценени, смятам, че вероятно ще имаме шанс да спасим българското сестринство.
Полина Тодорова