Броят на младите лекари в България се увеличава, но този на медицинските сестри намалява главоломно. Това става ясно от скорошен парламентарен отговор на служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев. Според изнесените от него данни осигуреността с лекари в страната продължава да се увеличава, докато през последните 30 години броят на медицинските сестри е намалял почти двойно – от 53 810 през 1990г. на 28 816 през 2021г. Липсата на достатъчно медицински сестри у нас е проблем, който се наблюдава и признава от всяка една власт в последните над 20 години, но въпреки това, той не само не се решава, но и се задълбочава, рискувайки да създаде реални проблеми в системата на здравеопазването.
Обезпечеността на здравния сектор с нужните кадри се превръща в предизвикателство както за България, така и за редица други страни, като пандемията от COVID-19 изостри с още по-голяма сила тенденцията за намаляване на заетите в тази така важна обществена сфера. Причините за това са различни, но в България, където според представители на самото съсловие, без мерки, след 10 години системата на здравеопазването ще разполага с критичния брой от едва 10 000 медицински сестри, подобна липса е напълно възможно да постави на изпитание капацитета на системата.
Обезпокотелните данни би следвало да са своебразна „червена лампа“ за управниците ни и повод за мерки, с които да се направи реален опит за осигуряване на повече медицински сестри в дългосрочен план. Спиралата от избори, белязала страната ни в последните години, както и липсата на държавнически решения преди това, са причина обаче този проблем „устойчиво“ да се прехвърля от предишни на бъдещи управляващи или най-често да се „замита“ по етажите на властта.
От стратегия в стратегия, но без решения
Липсата на достатъчно медицински сестри в България се набелязва в почти всеки стратегически документ, засягащ здравния сектор у нас. Той намира място и в приетата наскоро Национална карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, която гласи, че е „необходимо полагане на целенасочени усилия и инвестиране в създаването на условия за увеличаване броя на приеманите студенти по специалност „медицинска сестра“ и повишаване интереса на младите хора към придобиване на тази професионална квалификация, за да може образователната система в средносрочен и дългосрочен план да започне да отговаря на идентифицираните потребности на здравната система от този вид медицински специалисти“. В проекта за Национална здравна стратегия на страната ни, който се оказа, че трябва да бъде редактиран, бе записано, че най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е именно малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си“.
Докато държавата пише и редактира стратегии, фактите са ясни – сестрите ни намаляват и това е проблем, с който се сблъскват както болничните мениджъри и лекарите в ежедневната си практика, така и пациентите. Според доклад на Изпълнителна агенция медицински надзор за 2021 година при всички проверени от ИАМН лечебни заведения се наблюдава недостиг на лекари и професионалисти по здравни грижи, като на места една медицинска сестра обслужва повече от десет болнични легла. Проучване на Индекс на болниците пък показа, че близо 90% от лечебните заведения в страната изпитват недостиг на медицински сестри, като той се наблюдава във всички направления на медицински грижи, но най-вече в анестезиологията и интензивно лечение, АГ, хирургията, педиатрията, вътрешните болести, неврологията, спешна медицина, психиатрията. Илюстрирани със случаи от практиката тази данни означават например една реанимационна сестра да се грижи за повече от оптималния брой пациенти или да „прескача“ от една операционна зала в друга, което не би следвало да се случва, но за съжаление е факт в болничната среда у нас.
Всичко това обаче очевидно не е достатъчно заявките за нуждата от решения, разписани в стратегии и доклади, да бъдат реализирани.
Умора, застаряващо съсловие и ниски заплати
Съсловието на медицинските сестри е сред застаряващите у нас, а неговите представители често работят на няколко места, принудени са да поемат допълнителни дежурства, да се грижат за огромен брой пациенти, което несъмнено води до натрупване на професионална умора и „прегаряне“.
Средната възраст на медицинските сестри в България е нараснала осезаемо от 48,27 години на 52,59 години. 30% от работещите медицински сестри са на възраст над 60 години, а 31% от медицинските сестри предстои да се пенсионират през следващите 10 години, обяви през средата на миналата година председателят на Българската асоцация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева. Наскоро председателят на БЛС д-р Маджаров за пореден път алармира, че заради кадровия проблем немалко болници у нас са пред риск от закриване. „Лекарите са много възрастни, медицинските сестри са още по-възрастни. През следващите между 5-6 години, независимо от това какво възнаграждение ще обявяват лечебните заведения, няма да могат да попълнят персонала, който е необходим, за да се извършва нормална дейност”, каза той.
Освен застаряването на съсловието, друг проблем, който продължава да стои пред медицинските сестри е ниското заплащане на труда им, което е основната причина голям брой от тях да продължават да търсят професионална реализация извън България.
Заплащането на медицинските сестри у нас продължава да не е сред факторите, които да привлекат младите кадри към професията, а опитите за осигуряване поне на мининални достойни стартови възнаграждения дори бяха атакувани в съда. До съд стигна и протестът на сестри от многопрофилната болница в Добрич миналата година, които бяха обвинени, че не са спазили нормативно правилата за изразяване на недоволството си, а от съсловната организацията на професионалистите по здравни грижи определиха действията срещу тях за обидни и унизителни.
Справка на Министерството на здравеопазването към септември 2022 г., разпространена от Mediapool, сочи, че от 182 държавни и общински болници едва 16 са осигурили основната заплата от 1500 лв. за сестрите, работещи там. Това бе сумата, която залегна в Колективния трудов договор за основно заплащане за медицинска сестра у нас. Данните сочиха още, че на практика повечето болници, дори да предоставят подобни възнаграждения, продължават да разчитат на системата за бонуси чрез т. нар. допълнително материално стимулиране, което обаче не е гарантиран механизъм на запащане, а подход, често зависещ от индивидуални решения.
Темата за нуждата от остойностяване на медицинския труд влезе отново в центъра на обществено внимание през декември миналата година, когато от БЛС предложиха вариант в тази насока. Моделът за мотивационно възнаграждение, представен от съсловната организация, обаче засяга формирането на заплатите единствено на лекарите и въпреки че според съюза би могъл да се използва като база и за този на сестрите, все още такъв за всички медици не е изготвен или поне не е обявяван публично от МЗ.
Наскоро депутатите все пак приеха законови промени, според които основните заплати на лекари и сестри да не бъдат по-ниски от договорените в Колективния трудов договор. Надали обаче тази стъпка ще реши огромния кадрови проблем, свързан с намаляващия брой медицински сестри у нас. Макар и стъпка напред, тази крачка е съвсем малка, за да превърне професията на медицинската сестра в атрактивна за младите. Медицинските сестри продължават и да са сред най-ощетената професионална група в здравния сектор, която плаща и най-високата цена за липсата на смели политики и взимането на решения на „парче“ с недостатъчен резултат.
Без категорични и съществени промени, които да осигурят не само достойно заплащане, но и по-облекчени условия на труд, възможности за кариерно развитие и връщане на авторитета на професията на медицинската сестра, тези така ценни за системата ни кадри ще стават все по-изчезващ вид. Липсата им обаче скоро ще бъде усетена повече от болезнено.
Полина Тодорова
