Днешният 4 февруари е обявен за Световен ден за борба с рака.
С над 19 милиона нови случая и почти 10 милиона загубени човешки животи само през 2020 г. раковите заболявания продължават да бъдат сред водещите здравни и обществени предизвикателства на нашето време. В отговор науката и медицината не стоят със скръстени ръце. Какво се случва днес и какво можем да очакваме в недалечно бъдеще в света на онкологията, специално за читателите на Medical News oбобщи проф. д-р Радостина Александрова, която е доктор по вирусология и професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН.
Ракът е заболяване на генома и определянето на генетичния/епигенетичния профил на туморните клетки е от решаващо значение за терапевтичния подход и благоприятния изход на болестта. През последните години в практиката навлязоха тестове, позволяващи едновременен анализ на стотици гени при различни видове рак. Това спестява време, средства и биологичен материал, осигурявайки информация за наличие на генетични / епигенетични промени от значение за диагностицирането, прогнозата и лечението на заболяването.
В клиничната практика все по-уверено си проправя път течната биопсия, при която се анализират биологични проби (кръв, слюнка, урина, изпражнения) за наличие на туморни биомаркери. Търсят се циркулиращи в кръвния поток свободна ДНК, белтъци, туморни клетки. Макар FDA вече да е одобрила редица протоколи, приложението на течната биопсия продължава да е ограничено по различни причини. Някои злокачествени новообразувания (карцином на дебелото черво) „осигуряват“ повече биомаркери от други (неоплазии на гърдата, белите дробове, черния дроб, простатата).
Според проучвания, туморът може да расте повече от десетилетие и да достигне диаметър около 2.5 см преди откриването му да стане възможно чрез доказване на биомаркери в кръвта. От друга страна, дори течната биопсия да предостави доказателства за ранен стадий на рак, обемът на тумора може да е твърде малък, за да позволи локализацията му. Обещаваща стратегия за преодоляването на този проблем е т.нар. синтетична биопсия – технология, при която се използват биоинженерни ДНК молекули, програмирани да идентифицират раковите клетки и да ги стимулират да произвеждат биомаркери. ДНК молекулите са проектирани така, че да имат висока чувствителност и специфичност, което гарантира, че лечението на пациенти с раково заболяване ще започне възможно най-скоро и ще бъде ограничена възможността за неправилно поставена диагноза.
Само през 2022 г. FDA е одобрила 40 терапии за онкологични показания. В периода 1991-2021 г. FDA е дала зелена светлина на общо 1050 лекарства, от които 120 са класифицирани като терапевтични средства за солидни тумори. Те са еволюирали от малки молекули с широкоспектърни антитуморни свойства до моноклонални антитела, киназни инхибитори и конюгати антитяло-лекарство с по-прецизен и насочен ефект през последното десетилетие. Разбрахме, че едно и също лекарство може да е ефективно срещу различни видове тумори, стига раковите клетки да притежават едни и същи структури – мишени, т.е. едни и същи генетични промени. Разширява се спектърът на мишените на прицелната противотуморна терапия – докато моноклоналните антитела и киназните инхибитори са насочени основно срещу рецепторни и нерецепторни тирозин кинази, чек пойнт инхибиторите са базирани на имунните контролни точки. Сред най-големите пробиви в онкологията е имунотерапията, от която се очаква да стимулира имунната система да разпознава и атакува раковите клетки – сериозна задача, като се има предвид способността на туморите умело да бягат от имунния отговор. Разполагаме с чекпойнт инхибитори, първият от които беше одобрен за приложение при меланом през 2011 г. Одобрена е първата терапевтична противотуморна ваксина (при асимптоматичен или минимално симптоматичен резистентен на кастрация метастатичен рак на простатата) както и онколитичен херпесен вирус за въздействие при меланом.
Надежди се възлагат и на Т-клетъчна терапия с химерен антигенен рецептор (Т-CAR клетъчна терапия), при която изолирани от пациента Т-клетки се модифицират по такъв начин в лабораторни условия, че върнати обратно в организма да издирят и атакуват раковите клетки. Приложена е най-напред при левкемия (12 години по-късно двама от пациентите са все още в ремисия) и се очаква да навлезе в терапията на солидни тумори. Обещаващи резултати бяха съобщени и при пациенти със системен лупус. На ход са генната терапия и генното редактиране.
Интересът на учените е насочен и към микробиома и ролята му в канцерогенезата и терапията на рака. През 2011 г. за пръв път се споменава понятието “естроболом” – колекция от гени на чревни бактерии, чиито продукти метаболизират естрогена в неговите производни. Има данни за наличие на зависимост между отделните субтипове рак на гърдата и микробиома в тях. Все още не знаем дали промените в микробиома са причина за или следствие от развитието на злокачествен процес. Съобщено беше и за връзка между чревната микробиота и отговора на терапия с PD-L1 инхибитори – при метастазирал меланом например присъствието на Fecallibacterium е увеличено при пациентите с по-добър отговор на тази терапия.
С това постиженията далеч не се изчерпват, а ние ставаме свидетели не само в онкологията на доближаване на фантазията и реалността. Такива са например нанотехнологиите, които правят възможно насоченото доставяне на лекарства и на които разчитаме за едновременно провеждане на диагностика и лечение (т.нар. тераностика), както и изкуственият интелект, от който очакваме при необходимост да генерира виртуален близнак на пациента, за да може с негова помощ да се подбере най-подходящият терапевтичен подход.
Проф. Радостина Александрова
