Medical Economics: Как да се справим с недостига на здравни работници?

Въздействието на пандемията от COVID-19 през последните три години и продължаващите последици от нея задълбочиха недостига на здравни работници. Очакванията са тези проблеми да продължат през 2023 г. и в обозримо бъдеще, като кадрови дефицит се очаква предимно сред медицинските сестри, но и сред останалите здравни работници. Това се посочва в анализ на професор Карен Шехтер, директор и асистент в програмите за онлайн управление на здравеопазването и здравна администрация в университета Меривил, публикуван от Medical Economics. Той разглежда проблема с липсата на достатъчно кадри в здравеопазването в САЩ, който обаче е общовалиден за повече здравни системи по света, включително и българската. Анализът се публикува само дни, след като стотици медицински сестри в САЩ организираха протести с искания за увеличение на заплатите и ангажимент на болничните ръководства за наемане на повече кадри, които и постигнаха.

Най-сериозен е недостигът на медицински сестри, който се очаква да достигне застрашаващо ниво още през 2025 г. По изчисления на американското Бюро по трудова статистика, за да се отговори на потребностите от сестри в САЩ, до 2026 година в системата трябва да се влеят повече от 203 000 нови кадри, се отбелязва в тази връзка в анализа.

Дългогодишен проблем с много причини и последствия

Настоящият недостиг на здравни работници не е резултат единствено от пандемията, нито е ново явление, се посочва в анализа. Тенденцията за кадровата криза е от десетилетия и зад нея стоят много и взаимнобвързани фактори. Пандемията и последвалото напускане на редица медици със сигурност обаче влошиха ситуацията по отношение на обезпечаването с медици.

Една от основните причини, довела до ситуацията днес, е застаряването на населението както на пациентите, така и на здравните работници. Тъй като населението в цял свят застарява, нуждата му от медицински грижи се увеличава. На този фон, застаряващите лекари, медицински сестри и здравни работници се пенсионират или напускат, но не се заменят в достатъчна степен от нови кадри. Всичко това води до повишено търсене на медицински грижи, но не достатъчно доставчици на грижи, се казва още в него.

Друга причина за недостига на специалисти, особено сред лекарите е, че процесът на образование и обучение е скъп и отнема много време, което го прави до голяма степен недостъпен за значителен брой хора.

Административното бреме е друг голям за кадрите, работещи в сферата на медицината. Задълженията им по отношение на административните ангажименти често са причина за отделянето на значително време, енергия и ресурси спрямо грижите за пациентите. Тежестта на административната работа е един от основните фактори за „прегарянето на лекарите“, отнемайки до 25% от работното им време.

Пенсионерането и оттеглянето от системата на голям брой медици, които не биват пълноценно заменени с нови кадри, има за резултат и по-голямо натоварване на останалите, които трябва да работят повече, за да компенсират липсата.

От разбиране на причините до създаването на решения

Анализът набелязва и някои решения, които могат да допринесат за смекчаване на кадровата криза в сферата на здравеопазването. На първо място е необходимостта от включване на повече лекари, медицински сестри и други заети в здравната система чрез промяна в образователната система, която да доведе до създаване на повече кадри. Друга стъпка е облекчаване на професионалното прегаряне и подобряване на удовлетвореността от работата на медиците. Следваща насока за подобряване на условията на работа е създаване на възможност за гъвкав график, особено за медицинските сестри. На следващо място, намаляването на извънредния труд би помогнало да се прекъсне или поне да се забави усещането за „прегаряне“, водещо до текучество. Нужно е да се инвестира и в по-добри програми за обучение и надграждаша квалификация в отговор на многото предизвикателства, пред които са изправени медиците. Здравен работник, който се чувства наставляван и подкрепян и следователно уверен и удовлетворен, е кадър, който е по-вероятно да остане на работното си място, когато нещата станат трудни, се допълва в анализа.

И накрая, но не последно място, осигуряванеро на по-високи заплати на медиците може да бъде най-същественият фактор, който в крайна сметка определя дали те ще останат на работните си места или не.

Като се има предвид, че недостигът на лекари, медицински сестри и други здравни работници е проблем от десетилетия, влошен от пандемията, е ясно, че без проактивни мерки проблемът в най-добрия случай ще остане проблем, а в най-лошия – ще се задълбочи с още голяма сила, завършва анализът.