България e единствената държава в ЕС, в която се отчита увеличаване на смъртността от рак.
Това става ясно от представените профили на европейските държави по отношение на рака в рамките на Европейския регистър на неравенствата при раковите заболявания, включващ както държавите-членки на ЕС, така и Норвегия и Исландия. Те са подготвени от Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и се обявяват малко преди Световния ден за борба с рака – 4 февруари.
Данните сочат, че с 26% от смъртните случаи ракът е втората причина за смъртност в целия ЕС след сърдечносъдовите болести. Друга важна констатация е, че ракът на белия дроб остава най-честата причина за смърт от онкологично заболяване. Съществуват и големи неравенства по отношение на смъртността между държавите от ЕС.
България е единствената страна в ЕС, в която се отчита увеличаване на смъртността от рак, като тя нараства от 229 смъртни случая от рак на 100 хиляди души население през 2011 г. до 242 смъртни случаи от рак на 100 000 души 2019 година. Увеличението е по-голямо при мъжете (+ 8%), отколкото при жените (+5%). Онкологичните заболявания с най-висок дял от общата смъртност от рак в България през 2019 година са ракът на белия дроб, ракът на дебелото черво и ректума, ракът на гърдата, ракът на панкреаса, ракът на простатата и ракът на стомаха. Локализациите, при които се наблюдава най-голямо увеличение на възрастово стандартизираната смъртност през последните 10 години, са ракът на панкреаса с 22% ръст, ракът на пикочния мехур с 20% увеличение, ракът на простатата с 19% увеличение и ракът на дебелото черво и ректума с 13% увеличение. Спад на смъртността е отчетен при рака на стомаха с намаление от 17%, на мозъка със 7% процента и с 5% на рака на черния дроб. При рака на белия дроб и рака на гърдата не са настъпили особени промени в смъртността през периода, сочат още даннните.
В анализа се посочва още, че заболяемостта от рак в България е по-ниска от тази в повечето други държави от европейския съюз с 458 нови случаи на 100 000 души население.
Въпреки че това е положителен признак, отбелязват авторите на анализа, той следва да се тълкува внимателно, като се имат предвид други показатели. Сред тях са смъртността от рак и петгодишната преживяемост на пациентите с оглед на наличието и достъпа на българското население до услуги за профилактика, диагностика и скрининг.
Съществуват и проблеми с данните за регистрация на раковите заболявания. Друга критика е, че липсата на ясен и точен регламент за финансиране на дейностите за регистриране на раковите заболявания означава, че данните за тях в държавата са напълни и с не много добро качество.
Значително място в анализа се отдава на неблагоприятните и рискови фактори за развитие на онкологични заболявания. Посочва се, че населението в България е с по-голям риск по отношение на повече рискови фактори, свързани с рак рака, като тютюнопушене, употреба на алкохол, наднормено тегло и замърсяване на въздуха. В тази връзка се отбелязва, че резултатите от политиките за профилактика и промоция на здравето са неубедителни – така например България е на първо място по дял на пушачи в европейския съюз. Също така страната ни е сред малкото държави в ЕС, които отчитат тенденция към увеличаване на разпространението на тютюнопушене през последното десетилетие. Друг голям проблем е употребата на алкохол, особено сред по-младите възрастови групи и хората с по-ниско образование. Обръща се внимание на замърсяването на въздуха в страната ни, като се посочва, че през 2019 година България е с втората най-висока концентрация сред държавите от ЕС на фини прахови частици във въздуха и почти 50% по-високо ниво от средното за Европейския съюз. По данни на Института за здравни измервания и оценки експозицията на озон и прахови частици е причина за около 9% от всички смъртни случаи в България през 2019 г., което е най-високият дял сред държавите в ЕС.
Авторите на аналитичния документ посочват още, че много смъртни случаи биха могли да бъдат избегнати и чрез по-добра профилактика на инфекциите с човешки папиломен вирус. Ваксинацията е от особено значение в българския контекст, тъй като възрасто стандартизираните нива на заболяемост от рак на маточната шийка при жените от 26 на 100 000 през 2020г. и смъртност от 8 на 100 000 през 2019 са сред най-високите в съюза.
Значително място в анализа се отделя и на скрининговите програми при онкологичните заболявания – посочва се, че България е сред държавите от ЕС с най-ниско покритие на населението от скрининг за рак на маточната шийка – през 2019 г само 45% от българските жени над 15-годишна възраст съобщават, че са си направили цитонамазка през последните три години.
Ниското ниво на скрининг за рак на маточната шийка е още по-проблематично, когато се вземе предвид високата смъртност от рак от това заболяване в страната. По отношение на скрининга на рак на дебелото и правото черво страната ни е на второ място сред страните с най-ниски стойности по този показател.
Като положителна крачка се отбелязва, че през последното десетилетие достъпността на нови лекарства за рак в България се подобрила значително, като особено внимание се обръща на осигуряването на онкологични лекарствени продукти за системно лечение. От 2015 година насам е постигнат значителен напредък по отношение на личността на онкологични лекарства у нас. Също така Здравната каса добавила много иновативни лекарства към позитивния лекарствен списък -плащанията на нзок за онкологични лекарства са се увеличили от 72,5 милиона евро през 2012 година на 127,75 милиона евро през 2015. Въпреки това общите разходите за онкологично лечение у нас са вторите най-ниски в ЕС.
Като основен проблем в анализа се посочва достъпът до палиативни грижи у нас. Палиативните грижи за пациенти с онкологични заболявания в България остават неравномерно разпределени, некоординирани, недостатъчни и недобре интегрирани в системата на здравеопазването главно кат резултат от граничените публични инвестиции и ниския капацитет на системата. Общо 25 болници в България са подписали договор с НЗОК за предоставяне на палиативни грижи, става ясно от него.
В доклада се набелязва и недостиг на здравни кадри, като основна пречка пред достъпа до грижи за болните от рак в България. Осигуреността с онколози – 1,95 на 100 000 жители през 2016 година е сред най-ниските в ЕС. Недостиг на специалисти се отчита и в други области и засяга цялата верига на лечение на онкологичните заболявания, включително патолози, анестезиолози, рехабилитатори, специалисти по образна диагностика и палиативни грижи.
Припомняме, наскоро България при своя Национален план за борба с рака.
Полина Тодорова
