Крайно време е авторитетът на българския медик да бъде върнат. Това мнение изрази журналистът от Medical News Полина Тодорова в подкаста на БНР „В центъра на системата“. Участие в него взеха здравни журналисти от различни медии, а ководещ на предаването бе председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев. По думите на Тодорова управници, общество и част от медиите са длъжници на работещите в здравния сектор.
“Mисля, че българските политици, независимо дали те са били във властта в последните 5-10-15 или 20 години или дори повече, българското общество, но и част от българските медии са длъжници на българския лекар“, заяви журналистът. Тя припомни началото на епидемията от COVID-19, когато значимостта на медиците бе изведена на преден план, но и отбеляза, че днес като че ли отново забравяме авторитета на професията им.
„Искам само да припомня, че буквално преди две години когато ни връхлетяха страхът и ужасът от пандемията COVID, ако си спомняте, ние участвахме в едни акции, в които излизахме на терасите на домовете си и ръкопляскахме на българските лекари. Ръкопляскахме на българските медицински сестри и на всички останали заети в сферата на здравеопазването. Тогава изправени пред страха и неизвестността от една болест, която погуби милиони човешки живот в цял свят, ние осъзнахме тяхната роля, осъзнахме техния труд, осъзнахме техните знания и помощта, която само те могат да ни окажат. Сега две години след началото на пандемията, когато тя вече утихва, ние като че ли забравихме всичко това“, коментира Тодорова. Тя посочи и че понякога при определени случаи за съмнение за медицинска грешка, които не са докрай изяснени, в медиите се прибързва с критики и своебразни „присъди“ към медиците.
По думите й управниците също са длъжници на медицинското съсловие, позволявайки все още големите дисбаланси в сектора, както по отношение на заплащането, така и по други показатели. Тя беше категорична, че медиците трябва да получават заплащане, което да им позволи да упражняват професията си спокойно. „Разговорът за заплащането в сектора е разговор, който за пореден път показва големите дисбаланси в сферата на здравеопазването. Ние здравните журналисти свикнахме да ни канят на едни пресконференции в министерството, на които се показват заплатите и възнагражденията на болнични директори, част от които са баснословни, на фона на големия разговор за ниското заплащане в сектора, например в общинските лечебни заведения, на фона на обидното заплащане на медицинските сестри в България“, каза тя. Тодорова припомни и че през изминалата година бе направен законодателен опит основните заплати в сектора да бъдат обвързани с текстове през колективния трудов договор в Националния рамков договор, но този подход бе даден на съд от различни болнични сдружения.
В контекста на разговора за дисбалансите в сектора и нуждата от реформи журналистът даде пример с риска Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания във Варна преди месеци да затвори врати и да отпрати пациенти с туберкулоза в домовете им, което по думите й е срам за българското здравеопазване.
Според нея е нужно и да се създадат условия изборът да практикуваш медицина в България да не е тежък избор, съпътстван с големи компромиси.
Останалите теми, които повдигнаха журналисти от национални и специализирани здравни медии бяха свързани с качеството на здравните услуги, огромния проблем с доплащането в здравеопазването, нуждата от демонополизация на НЗОК, промяна в здравноосигурителния модел и други. Целият подкаст може да чуете ТУК и ТУК.
