Втори опит основните заплати на медиците да не са по-ниски от тези, договорени в Колективния трудов договор, правят депутати от „Продължаваме промяната“, този път с подкрепата на ГЕРБ. С промени, които вече бяха приети на второ четене от депутатите от ресорната комисия в парламента, в Закона за здравето се залагат “изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл „здравеопазване”. Измененията бяха внесени от народни представители от ПП и ГЕРБ, като предстои да бъдат окончателно разгледани и в пленарна зала.
Припомняме, време на управлението на „Продължаваме промяната“ бе направен опит за обвързване на стартовите възнаграждения на медиците, разписани в Колективния трудов договор през текстове в Националния рамков договор, но този подход бе атакуван в съда. Според договореното в КТД се предвиждаше не по-малка заплата от 2000 лева за лекар, 1500 лв. за старша медицинска сестра и 910 лв. за санитар. Тези текстове обаче бяха атакувани в съда от болнични сдружения. По данни на НЗОК, към края на септември нивата, разписани в КТД за заплати, бяха постигнати в 154 болници – предимно големите лечебни заведения. Необвързаването на заплатите с минималните за сектора спрямо Колективния трудов договор на практика позволява и широкозастъпената в здравния сектор у нас практика по-голямата част от възнаграждението на медиците да е по линия на т. нар. допълнително материално стимулиране. То обаче е различно за всеки работещ.
В мотивите към сега предлаганите промени се посочва, че през изминалата година в НРД бяха въведени изисквания към болниците за гарантиране на минимални справедливи възнаграждения на медицинския персонал, който работи по изпълнение на договори с НЗОК, а като стандарт за такива са определени заплатите, залегнали в КТД. Разходването на публични средства от страна на здравния фонд следва да е обвързано с гарантиране на достойни възнаграждения на персонала. Също така се посочва, че средната работна заплата към септември 2022 г. в сферата на хуманното здравеопазване изостава спрямо други регулирани сектори като образованието. Подчертава се и че тези мерки са навременни и спешни предвид ръста на инфлацията и заложените нива на минимални основни трудови възнаграждения в КТД. Отбелязва се и че страната ни е една от малкото в ЕС, която не регулира изисквания за минимални възнаграждения за медицинския персонал, което води и до задълбочаване на проблема с недостига на този тип кадри. Налице са и практики болници да осигуряват необходимия персонал за сключване на договори с НЗОК чрез фиктивни договори, се казва още в мотивите.
Друга промяна предвижда определяне на приоритетни болници от ключово за системата значение, които да получат допълнително финансиране от Здравната каса по специална методика.
Според разчетите на вносителите за изпълняване на тази цел ще са нужни около 120 милиона лева.
