Осигуряването на кислородолечение в домашни условия по линия на НЗОК за пациенти с хронична дихателна недостатъчност бе обсъдено на заседание на парламентарната комисията по здравеопазване в четвъртък. Участие в него взе и доц. Диана Петкова, председател на Българското дружество по белодробни болести, както и изпълняващата длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса д-р Йорданка Пенкова. Проблемът, който датира от години е, че пациентите с тежки белодробни проблеми, които имат нужда от такъв тип устройства, ги заплащат сами.
На комисията бе обсъден механизма, по който Касата би могла да поеме подобен тип терапия и включването й в списъка с помощните средства за хората с увреждания, които отскоро преминаха към здравния фонд. Според част от специалистите включването на устройствата именно в този списък обаче би представлявало дискриминация спрямо хора, които имат нужда от тях, но не попадат в групата на хора с увреждания.
„Този проблем е хроничен и е от много сериозно време – близо 15 години“, заяви пред депутатите пулмологът и депутат от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев. Той отбеляза, че ситуацията в България в момента е, че пациентите с хронична дихателна недостатъчност не получават кислородна терапия, освен ако не си я заплащат сами. Д-р Симидчиев посочи, че това са хора, които са в уязвимо положение и голяма част от които с група инвалидност. „Хората с хронична дихателна недостатъчност са хора, които са трайно увредени. Тоест, те са хора с увреждане. По отношение на кислородолечението, то не е точно лечение, то е поддържащо и заместващо лечение на базата на хроничната белодробна недостатъчност и като такова то изпълнява функцията на това, което би била една изкуствена протеза, за да може човек да ходи“, обясни той. По думите му тези пациенти нямат достъп до едно лечение, което може да удължи техния живот и да го направи по-лек.
„Проблемът не е толкова в самата кислородотерапия, а в това че с едно устройство функционирането, на което може да облекчи страданието на хора с хронична дихателна недостатъчност по съответните индикации и да удължи техния живот“, допълни той. По думите на д-р Симидчиев е нужно Касата да планира нужните средства, за да може подобни пособия да бъдат осигурявани за българските пациенти.
Известно несъгласие с част от думите на д-р Симидчиев обаче изказа доц. Петкова. Тя се съгласи, че проблемът е тежък и е от години, но подчерта, че кислородолечението е немедикаментозно средство за лечение и изисква да има определен режим и контрол. Специалистът допълни и че е нужно да има равен достъп до това лечение, ако то бъде осигурено по линия на Касата.
„Искаме това да се случи, но да се случи по един модел, който е работещ в Европа и света“, допълни тя. „Защото, ако осигурим само на едни пациенти – например тези с редките болести, които искат това лечение, искам да попитам кой от лекарите в залата ще откаже кислородно лечение, което касата за заплаща, на страдащ и загиващ пациент, който има идиопатична белодробна фиброза или такъв който има терминална фаза на онкологично заболяване“, попита доц. Петкова. Тя разясни, че има група пациенти, които имат нужда от домашно кислородно лечение, но те не са инвалидизирани и нямат решение от ТЕЛК. „Това означава ли, че те трябва да се дискриминират. Има друга група пациенти, които въпреки болестта си, желаят да работят, нямат група инвалидност, но имат нужда от мобилни концентратори“, каза още специалистът.
От своя стана и.д. управител на Касата д-р Пенкова обясни, че две години не е имало желаещи търговци, които да осигурят концентратори за кислородолечение в домашни условия, но тази година вече има двама. От думите й стана още ясно, че за списъка с изделията към Касата са предвидени 38 милиона лева, които ще са недостатъчни и за поемането на кислородолечението. Този списък ще бъде актуализиран, като скоро ще стане ясно с какви изделия и на каква стойност. От своя страна председателят на комисията доц. Антон Тонев посочи, че политиците поемат ангажимент сумата по това перо да бъде увеличена.
Полина Тодорова
