Недостигът на лекарства, с който и нашата страна се сблъсква почти всяка година, особено в зимните месеци, се оказва проблем с мащаб, засягащ както Европа, така и САЩ, но и други части на света.
Наскоро няколко агенции в лекарствения сектор предупредиха за повишеното търсене на антибиотици като амоксицилин, особено в дозировки за деца, което създава и рискове от недостиг на подобни медикаменти. В Европа липсва и други антибиотици, като азитромицин и цефуроксим, информира Ройтерс.
Геополитическите събития и конфликти като нахлуването на Русия в Украйна изостриха ситуацията. Проблемът достигна и до САЩ, където през октомври Американската администрация по храните и лекарствата FDA предупреди за недостатъчно наличности от пероралният разтвор на амоксицилин, който често се дава на деца, посочва в свой материал по темата специализираният сайт fiercepharma.com.
Ситуацията се влоши допълнително и от трудности с производствения капацитет, които са довели до проблеми с доставките, засягащи повечето страни от ЕС, допълва изданието, напомняйки скорошно изявление на Европейската лекарствена агенция по темата. В него от ЕМА обясниха, че сезонното нарастване на респираторните инфекции е довело до по-голям ръст в търсенето на антибиотици, особено в педиатрични форми. Освен това, трудностите с производствения капацитет са доведели до проблеми с доставките, засягащи както повечето държави членки, така и страни извън ЕС.
Проблемът на Европа по отношение на лекарствата не приключва единствено с антибиотиците. В края на септември европейската асоциация за генерични и биоподобни лекарства “Лекарства за Европа” настоя чрез отворено писмо до министрите на енергетиката и здравеопазването на ЕС да се намалят разходите за енергия за сектора на генеричните медикаменти. От там определиха изострящите се проблеми като инфлацията, войната в Украйна и историческият натиск върху цените като потенциални заплахи за индустрията на стария континент.
Европа е в затрудна позиция и поради изнасянето на производството на генерични съставки и лекарства към държави като Индия и Китай, където разходите са по-ниски. Междувременно, местните производители са изправени пред големи скокове на производствените разходи поради войната в Украйна, отбелязва Ройтерс.
Заради проблема група европейски пациентски и потребителски организации настояха Лекарственият регулатор на Европейския съюз да предприеме по-активни действия, за да се справи с недостига на някои широко използвани антибиотици в региона. В писмото се казва, че заместването на амоксицилин с други антибиотици не е изцяло добър вариант, тъй като алтернативите му могат да бъдат по-малко ефективни и да имат по-силни странични ефекти.
Поради това oт ЕС вече се изиска фармацевтичната индустрия да увеличи производствения си капацитет, както и да се даде възможност държавите да позволят прилагането на все още неразрешени за употребата на вътрешните им пазари лекарства.
Проблемът засяга и САЩ. В списъка с лекарства на FDA, за които има недостиг, към 19 януари фигурират 123 лекарства. Сред тях са както антибиотици, прилагани при деца, така и много лекарства, използвани от парамедиците при спешни състояния. Заради проблема правителствата на САЩ и други държави изразиха интерес към увеличаване на вътрешното производство, за да осигурят допълнителен и по-разнообразен производствен капацитет на медикаменти. Доклад от 2019 г. на Комисията за преглед на икономическата сигурност на САЩ посочва, че страната е силно зависима от лекарства, които се доставят от Китай или включват активни фармацевтични съставки, произвеждани там. Китай е най-големият производител на активни фармацевтични съставки (API) в света. Поради тази причина според експерти в САЩ е нужна промяна в лекарствената политика, която ще позволи по-облекчени условия за чуждите производители, които искат да продават продукти на американския пазар.
У нас
Проблемът с недостига на определени лекарствени продукти не подмина и България, като в последните седмици е и повод за „сблъсък“ межди бившия и настоящия здравни министри в лицето на проф. Асена Сербезова и д-р Асен Междидиев. Конкретният повод за размяна на реплики помежду им бе дали има промяна във формулата, в която се изчислява дали даден медикамент да попадне в забранителния за износ списък и последващия одит на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (СЕСПА). Настоящето ръководство на МЗ обвинява предходното, че не е предприело достатъчно действия след констатирани пропуски в работата на СЕСПА, а бившият министър е категорична, че недостигът на лекарства е проблем, датиращ от години и все още не се решава в цялост и професионално.
Служебният екип на МЗ обяви, че ще предложи и законодателните промени, които да осигуряват лекарства за нужното потребление у нас. Те включват промяна на алгоритъма на изчисляване на потреблението на лекарства в СЕПСА, съкращаване на сроковете за издаване на разрешение за паралелен внос и за регистрация на цена, когато конкретен лекарствен продукт бъде включен в забранителния списък и други. Служебният здравен министър обяви и че към позитивния лекарствен списък ще бъдат добавени животоспасяващи и жизненоважни медикаменти за населението, които по думите му не са фигурирали там до този момент
Аркади Шарков, здравен икономист и съветник на Министерството на здравеопазването заяви от своя страна, цитиран от БНР, че Изпълнителната агенция по лекарствата е извършила задълбочени проверки по проблема. “Към момента имаме уверение, че в следващите месеци се очакват регулярни доставки на лекарствени продукти. Има едно малко изключение – има производствени проблеми с конкретен продукт, касаещ лечението на диабет тип 2“, заяви той. Шарков обясни, че за него е нужно да се наваксат количества от фабриките в Европа, както и че става дума за европейски проблем. Със съдействието на местния представител на компанията обаче се очаква да бъдат осигурени доставки от Словения.
Полина Тодорова
