Здравната стратегия на България се оказа за преработка

Националната здравна стратегия на България се оказва непълна, без конкретика и с необходимост да бъде редактирана. Това стана ясно на вчерашното заседание на парламентарната здравна комисия, на което членовете й отхвърлиха решението, с което стратегическият документ трябваше да бъде предоставен на вниманието на Народното събрание и да бъде окончателно приет. Припомняме, че стратегията набелязва целите, приоритетите и реформите, които трябва да подобрят цялостно здравната система в България в отделните й направления, и е с хоризонт до 2030 г. На практика това би следвало да е документът, който да начертава основата на политиките в здравеопазването. Изготвянето и приемането на стратегията е ключово и за реализиране на проектите в здравния сектор, които биха могли да се финансират по Плана за възстановяване и устойчивост. Документът бе приет от служебното правителство през септември, но предстоеше и гласуването му от парламента.

Той обаче бе подложен на тежка критика от депутати от парламентарната здравна комисия. Бившият здравен министър и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС проф. Костадин Ангелов определи документа на „тюрлюгювеч“, в който има изказани различни мнения за здравеопазването без логична връзка между тях. По думите му стратегията не кореспондира с никакви други стратегически документи, в нея липсват разчети и таблици, а самият документ е лишен от всякаква логика. Липсва и залагането на изграждането на Национална детска болница.

„Имаме много сериозни забележки. Към тази стратегия е подходено формално, няма анализ на предишната стратегия. Тази стратегия не отразява реалните проблеми в системата, пациентът не е във фокуса на стратегията, думата пациент се споменава свенливо“, коментира Маргарита Генчева от „Възраждане“. Тя отбеляза и че липсва становище от нито една пациентска организация. Не са предвидени мерки за намаляване на доплащанията от пациентите, което е много сериозен бич в системата, каза още тя. По думите й не е предвидено обвързване на финансирането с резултата от лечението, а европейските препоръки за подобряване на здравеопазването се привнесени механично. Според Генчева трябва да се създаде изцяло нов документ.

„Не намирам, че стратегията изцяло не става, съдържанието е добро, но като цяло темите не са разработени с еднакъв стил“, каза депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев. Според него една от причинните подобни стратегически документи да имат пропуски е липсата на устойчивост в областта на здравеопазването, породени от политическата нестабилност в страната. Той отбеляза, че националната здравна стратегия трябва да бъде разработена с ясни критерии.

Изготвянето на такъв документ е изискване по Плана за възстановяване и устойчивост и трябва да бъде внесен в Народното събрание, обясни от своя страна председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев. Според него стратегията може да бъде върната в Министерството на здравеопазването, където да бъде допълнена. Според колегата му от „Продължаваме Промяната“ доц. Васил Пандов също е нужно стратегията да бъде редактирана и да се постави срокове за това, така че да може да кореспондира със заложените в плана проекти.

Единственият, който защити документа, бе заместник-здравният министър д-р Александър Златанов, според когото той не бива да бъде отхвърлян с лека ръка. Според него стратегията залага политики, а конкретиката по тях ще бъде описана в проектите по плана за възстановяване. За пръв път е заложено и общественото здраве, след това профилактиката, скрининга, отбеляза той. Д-р Златанов също бе на мнение, че стратегията трябва да бъде допълнена, а не да се изготвя изцяло нова. „Една неизпълена стратегия означава загубени 10 години“, каза той.

В крайна сметка депутатите от комисията гласуваха връщането на документа в МЗ за неговата преработка.

Акценти от стратегията може да прочете тук и тук.

Полина Тодорова