Онкологичното заболяване може да нанесе тежък емоционален удар върху партньора на пациента, дори години след поставянето на диагнозата. Това показват нови изследвания, информира специализираната платформа Medscape. Проучването е публикувано на 5 януари в JAMA Network Open, като в него са участвали повече от 3 милиона датчани и шведи.
Според резултатите съпрузите на пациенти с рак са изправени пред повишен риск от развитие на психиатрично разстройство, включително злоупотреба с вещества, депресия, тревожност и стрес. Рискът е по-висок за мъжете и хората с предшестващи психиатрични заболявания, както и през първата година след поставянето на диагнозата.
Предишни изследвания показват, че съпрузите на пациенти с рак са имали по-висок риск от депресия, тревожност и други психиатрични състояния, но съществуват малко популационни проучвания в тази група. Авторите на изследването, ръководени от Kejia Hu, MD, от Karolinska Institute в Стокхолм, изследват спектъра от психиатрични разстройства и рискови фактори, които могат да съществуват на популационно ниво.
Констатациите се основават на 546 321 партньори на пациенти с рак в Дания и Швеция, проследени средно 8,4 години и приблизително 2,7 милиона съпрузи на хора без рак, проследени за средно 7,6 години. Авторите идентифицират първите клинични диагнози на психиатрични разстройства, изискващи болнично или амбулаторно лечение в тези популации, използвайки датския национален регистър на пациентите, датския централен регистър на психиатричните изследвания, шведския национален регистър на пациентите и други регистри.
През периода на изследването авторите съобщават за 37 830 случая (6,9%) на първични психиатрични разстройства сред съпрузите на пациенти с рак, за честота от 6,8 на 1000 човеко-години, в сравнение със 153 607 случая (5,6%) сред съпрузите на хора без рак (честота на заболеваемост от 5,9 на 1000 човеко-години). „Въпреки че разликата между групите изглежда малка, тези резултати всъщност са доста поразителни“, посочват авторите на проучването. Причината е, че процентите отразяват нововъзникнали случаи, с изключение на тези с предшестващо психично заболяване и случаите, които са достатъчно сериозни, за да доведат до психиатрична хоспитализация или амбулаторно психиатрично лечение.
Основнен извод от проучването е, че психичното здраве на близките на пациентите с онкологично заболяване също не трябва да бъде подценявано. Това се отнася с особена сила за партньорите на болни в терминален стадий, защото е свързано както с грижите в последните дни от живота на близкия им, така и с техния психичен статус след загубата.
