Предизвикателствата в двете години под знака на пандемията от COVID ускориха с още по-голяма сила напредъка в науката, в чието поле попада и биомедицината. Какви новости се очакват в тази сфера специално за читателите на Medical News oбобщи проф. Радостина Александрова, която е доктор по вирусология и професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН.
Успешното въвеждане на иРНК ваксините по време на пандемията COVID-19 стимулира учените да потърсят с помощта на тази технология решение и за други болестотворни агенти. За 2023 г. са планирани първите клинични проучвания на кандидат иРНК ваксини срещу малария, туберкулоза, генитален херпес и херпес зостер. Зад тях стоят фирми като BioNTech, Pfizer и Moderna. Ще получим данни и от клиничните проучвания (фаза 1), започнали през ноември 2022 г., на комбинирана иРНК ваксина, съдържаща последователности на подварианитте ВА.4/ВА.5 на Омикрон и 4 варианта на грипния вирус. Очакваме резултати, които да ни покажат колко дози ваксина са необходими при възрастни хора с ХИВ както и с други здравословни проблеми, които може да ги изложат на риск от тежък КОВИД.
Очаква се и Световната здравна организация да одобри списък с приоритетни патогени, които потенциално биха могли да предизвикат огнища. Около 300 учени ще прегледат наличните данни за повече от 25 семейства вируси и бактерии, за да идентифицират онези от тях, които заслужават специално внимание. Идеята е да бъдат очертани пропуските в познанията ни, изследователските приоритети, да бъдат предприети стъпки за разработване на ваксини, терапевтични стратегии и диагностични тестове.
През 2023 г.се очакват и ще данни и анализи за Леканемаб – моноклонално антитяло за лечение на леко когнитивно увреждане при болест на Алцхаймер. Създателят – компанията Eisai, обяви обнадеждаващи резултати от клинични проучвания във фаза 3 в края на септември и началото на декември 2023 г., появи се и публикация в „New England Journal of Medicine“ на 29.11.2022 г. Докладвана е добра поносимост на препарата. Предстои да бъде получена още информация за величината и продължителността на ползите от него, включително при подкожното му приложение. Администрацията за храни и лекарства на САЩ (FDA) вече одобри препарата за приложение в САЩ, а очакванията са компанията да подаде документи за разрешение за пускане на пазара в Япония и Европа до края на март 2023 г.
На път са и нови попълнения в редиците на антитуморните средства. Сред тях е mirvetuximab soravtansine на Immunogen – комбинация от разпознаващо раковите клетки антитяло и цитотоксичен агент, който ще причини гибелта им. Предназначен е за пациенти с рецидивиращ, устойчив на платина рак на яйчниците, чиито клетки са с висока изява на т.нар. фолатен рецептор алфа. Медикаментът получи ускорено разрешение от FDA на 14-ти ноември 2022 г., а в началото на 2023 г. се очакват резултати от клиничното проучване (фаза 3) MIRASOL, чиято цел е да потвърди безопасността и ефикасността на лекарството – това ще направи възможно пълното му одобрение от FDA.
Новата година ще донесе и повече яснота относно потенциалното приложение на екзенатид (използван в терапията на диабет тип 2) в лечението на болестта на Паркинсон.
Ще продължи работата и в областта на генната терапия. Не е изключено тази година да станем свидетели на първото одобрение на терапия за редактиране на гени (т.нар. CRISPR-CAS9 технология). Надеждата идва от обещаващи резултати от проведените клинични изпитвания за прилагане на системата CRISPR-CAS9 за лечение на две генетични заболявания на кръвта – бета таласемия и сърповидно-клетъчна анемия. Те са разработени от компаниите Vertex Pharmaceuticals в Бостън и CRISPR Therapeutics в Кеймбридж, като е възможно още през март 2023 г. да бъдат внесени документи във FDA.
Инвестирането в психичното здраве продължава да бъде една от големите тенденции в здравеопазването, необходимостта от това стана особено ясна по време на пандемията COVID-19. Според СЗО глобалното разпространение на тревожност и депресия се е увеличило с 25% през този период. Припомняме, че СЗО създаде цялостен план за действие за психично здраве с обхват 2013-2030 г.
Ще продължи навлизането и на изкуствения интелект в сферата на здравеопазването – от подобряване на грижите за пациентите при взимане на клинични решения, базирани на данни, до рационализиране на работните процеси. Медицинската роботика също ще направи стъпки напред. Чрез автоматизация и изкуствен интелект тези машини могат да изпълняват набор от функции и услуги – от улесняване на транспортирането на пациентите и подпомагане при операции до доставяне на ваксини в отдалечени райони.
В Япония роботи вече улесняват медицинските сестри и здравните работници в приемните зони и насочват пациентите към определени стаи. В домовете за възрастни хора роботите извършват множество дейности, включително наблюдение за евентуални падания или нужда от помощ, преместване на хора, доставка да стоки и комуникация за осигуряване на комфорт. Роботите са полезни и при дезинфекция на помещения с ултравиолетови лъчи. Намират приложение и при използването на безпилотни летателни апарати (дронове). През 2021 г. размерът на глобалния търговски пазар на дронове е оценен на 6.51 милиарда щатски долари и прогнозите са да нарасне до 47.39 през 2029 г. Те ще помагат при транспортиране на кръвни продукти и опасни материали, доставка на ваксини и лекарства, трансфер на органи и пренос на малки медицински изделия.
Проф. Радостина Александрова
