Министерският съвет прие Националния план за борба с рака в Република България 2030, който следва приоритетите, очертани в Европейския план за борба с рака. В Националния план за борба с рака е очертана визията за прилагане на мултисекторни политики, свързани с преодоляване на негативните тенденции в страната по отношение на заболяемостта и смъртността от онкологични заболявания. Какво залага онкологичната стратегия коментираме с д-р Антоанета Томова, която е специалист по медицинска онкология в град Пловдив. Доктор Томова e началник “Първо вътрешно химиотерапевтично отделение” към Комплексен онкологичен център – Пловдив.
Д-р Томова, кое наложи създаването на Европейския антираков план, който трябва да приложи и страната ни?
Както в световен, така и в европейски мащаб, честотата на онкологичните заболявания се увеличава. През 2020 година 2,8 милиона европейци са били диагностицирани с рак, над 360 000 от тях в България. 1,3 милиона са починали от тази диагноза, 20 000 от които у нас. Очаква се през 2035 година смъртните случаи следствие на ракови заболявания да нараснат с още 24%, което ще превърне рака и в основна причина за смърт. Всичко това наложи да се помисли за нов подход, който да акцентира на профилактиката, превенцията и ранната диагностика с цел успеваемостта при излекуването на този тип заболявания да е по-голяма. Това даде основание на Европейската комисия да изработи Европейски план за борба с рака и ние като равностоен европейски член би следвало да приложим заложените в него принципи и стратегии и в нашата страна. Още в началото на миналата година на експертно ниво от името на Българското онкологично научно дружество бе създаден Национален онкологичен алианс, към който се присъединиха над 27 организации, сред които онколози, представители на БЛС, на ОПЛ, на медицински сестри, Българския фармацевтичен съюз, пациентски организации, иновативни и генерични фармацевтични компании и др. С общи усилия на експертно ниво изготвихме проекта на Националния план за борба с рак, който бе внесен в Министерство на здравеопазването, и преди няколко дни бе приет и от Министерския съвет. Тоест, чисто лекарската експертна част е готова и остава добавянето на другите активности, които са от различно естество.
Антираковият план вече бе приет и от Министерския съвет. Кои са основните цели, които той залага?
Антираковият план, както за Европа, така и за България, залага четири основни стълба на действие с основи акценти превенция, профилактика, скринингови програми, иновативна диагностика и лечение, качество на живот, палиативни грижи. За осъществяването им са нужни различни действия – увеличаване на знанията в областта на раковите заболявания, осъвременяването на образната диагностика, по-добра цифровизация на цялата информация, създаване на скрингови програми за най-честите онкологични заболявания като рак на млечната жлеза и на шийката на матката, както и на дебелото черво, на простата, на белия дроб и други социално значими солидни тумори. Ще има активности и по отношение на преустановяване на тютюнопушенето в България – 27% от раковите заболявания се дължат на употребата на тютюн, на намаляване консумацията на алкохол, което пък би довело до намаляване с 29% на намаляване на честотата на раковите заболявания. Цел е и намаляване на замърсяването на околната среда, което също има отношение към онкологичните заболявания. Планът залага и намаляване на раковите заболявания, които се причиняват от инфекции като HPV, която води до рак на шийката на матката, на ануса, на пениса, на глава, шия, понякога и на бял дроб, както и ограничаване на хеликобактер пилори, което е превантиращо развитието на рака на стомаха, на засилване на ваксинация за хепатит B, което е превенция да не се появи рак на черния дроб. Съществено място в плана се отделя и на иновациите, на използването на новите генетични тестове за персонализирана медицина, на дигитализацията. Ще се работи и за намаляване на неравенствата по отношение на рака в страните от Европейския съюз. Ракът в детската възраст също е център на вниманието. Активно ще се работи за качеството на живот на хората, които са преживели онкологично заболяване, за тяхната интеграция отново в обществото, за спазване на правата им. Планът е една мозайка от хиляди задачи на различни нива, но ако има политическа воля и е налице законодателна активност, ако се увеличат данъчните акцизи върху цигари и алкохол, ако си разпишем правилно европроектите и кандидатстваме успешно, бихме могли да бъдем част от Европа в съвременната битка с рака.
Закъсняла ли е подобна стратегия в България?
Самият факт, че планът вече е подписан, макар и с известно закъснение, е крачка напред. Не е късно да започнем с подготовката и реализирането на тези много важни задачи. Малко закъсняваме, но не мисля, че това закъснение е фатално – с голямо желание изоставането може да се навакса бързо. Необходимо е да имаме стабилно правителство и здравен министър, който да менажира целия този процес и имплементиране на Европейския антираков план в българските условия.
Как бихте определили накратко този план?
Смятам, че е много пълен, холистичен, оглежда нещата от А до Я, започвайки с превенцията, ранната диагностика, прилагането на иновативно лечение, осигуряване на качество на живот на пациентите и ако се налага – на палиативни грижи за тези от тях в терминален стадий.
Онкологията е може би най-бързо развиващата се сфера на медицината. Тази година се очаква навлизането и на нови терапии за различни онкологични заболявания у нас. Кои са новите надежди за лечение в сферата на онкологията?
При почти всички големи локализации има много новости. Превес се очаква при имуноонкологичните медикаменти и тяхната индикация при все повече и повече ракови диагнози. Очакват се и нови биологични решения за иновативно лечение, ще има нови прицелни терапии. Много напредна и генетично тестуване по отделните локализации, пациентите вече могат да си правят и по-детайлни тестове, които помагат на нас специалистите да видим конкретните характеристики на раковата клетка и така да изберем най-подходящото лечение, без да натоварваме здравите клетки. Така че във всички тези области – имуноонкология, прицелна терапия, биологична терапия, ендокринна терапия има новости. Съвсем скоро и много от старите лекарства ще имат и нови индикации, което ще ни позволи много по-прецизно да лекуваме нашите пациенти. Всичко това е един колосален напредък в онкологията в последните 15-20 години.
Това ли е бъдещето в онкологията – персонализираното лечение?
Категорично. Принципите са да има иновативна диагностика, с ясни предиктивни, биологични и прогностични маркери, на базата на които да вземем правилно решение за индивидуализирано, комплексно и мултимодално лечение на пациента, базирано на максимално съвременен и мултидисциплинарен подход. Това е много важно и става все по-достъпно. Именно и поради тази причина в плана се залага създаването на всеобхватни центрове за грижи, които да осигурят това мултидисциплинарно лечение, което да е обвързано да се проведе в правилните срокове.
Ще подсигури ли антираковият план комплексност в онкологичните грижи?
Антираковият план залага приблизително на пет милиона население създаването на един т.нар. Comprehensive Oncology centre. Населението на България е около 6-7 милиона, тоест би трябвало да ни се полага един по-голям или 2 по-малки подобни центрове. Те могат да бъдат изградени буквално „на един дъх“ по всички правила на съвременното антираково лечение, ако се осигури финансиране. Вторият вариант е това „нарояване“ на центрове в момента в България, в които се прави или само химиотерапия или само лъчетерапия, или две от три неща, но липсва например хирургия – там вече на функционален принцип би могло да се кооперира и специалистите да си партнират в различните структури и да предложат една добре построена терапия. Отделно, пациентската организация, която взе участие в плана, се зае да обучава кадри. Това са хора, които познават особеностите на различните лечебни заведения, и биха могли да насочват пациента и да го „навигират“ към следващото звено, от което той има нужда. Със сигурност обаче трябва да се работи по предоставяне на повече информация за типа на заболяването, за наличните специалисти и за предлаганото лечение. Има много да се работи на всички фронтове. Нужна е и образователна платформа на ниво общество – да се промотират правилните практики и здравословния начин на живот, който е в основата на всичко и може да ни отдалечи от поставянето на такива диагнози.
Част от плана касае и полагането на палиативни грижи – как оценявате тези грижи към момента в България – съществуват ли изобщо, достатъчни ли са?
Това е една огромна тема. В България има подготвени специалисти по места, които могат да предоставят такива грижи, но все още можем да се учим много от държави като Великобритания, където те са далеч по-развити – създадена е мрежа от хосписи със съответните специалисти, които помагат на болния и семейството му. В България има една клинична пътека за палиативни грижи за пациенти с онкологични заболявания, но тя не е достатъчно добре обмислена и финансирана. В резултат, на малко места се работи по нея и близките на пациента срещат дефицит в тези грижи от страна на държавата. Има още много какво да се работи по този въпрос и се надявам много внимателно да разпишем стандарта по палиативни грижи и България също да има структури – хосписи и места, на които човек да може да има достойни последни дни, без да се налага голямо доплащане за това. Това е напълно постижимо – науката знае какво да се направи, но са нужни административните стъпки за това.
Има ли интерес сред младите лекари към сферата на онкологията?
Определено сред младите лекари има интерес, защото онкологията е най-бързо развиващата се и динамична дисциплина в цялата медицина с най-много нови лекарства и нови подходи – на месечна база излизат по едно-две нови лекарства. Така че онкологията е именно за хора, които искат да се развиват, които са любознателни и на които им се работи и искат да помагат. Нужно е да има отделен модул по онкология за студентите по медицина, защото той не е така обособен, а има своята специфика. Важно е да се помисли за продължаващото обучение на самите специализанти, както и на завършилите специалисти, чието обучение трябва да продължава цял живот. Всичко това трябва да се съчетава с цифрови и дигитални умения, от които все повече ще имаме нужда, както и от възможностите на изкуствения интелект. Изобщо – върви се към едно много сериозно дигитализиране, включително и в медицината и онкологията, което ще позволи много по-лесното използване на данните, техния анализ и обобщаване.
Полина Тодорова
