Въпреки твърденията на редица експерти за нуждата от развитието на извънболничната помощ у нас и обръщането на „пирамидата“ в здравеопазването с превес към ранната диагностика и профилактика, тази промяна е все още добро пожелание, което намира място в почти всички предизборни платформи на кандидатите за управление, както и в множество стратегически документи, но без реални големи стъпки за реализирането й. В последните години има значително увеличение на средствата за изследвания, както и за първична и специализираната извънболнична медицинска грижа, но все още акцентът в системата е към болничните услуги, част от които, според специалистите, биха могли успешно да се прилагат извън болниците. Прехвърлянето на тежестта в сектора към извънболничните звена би спестило значителен ресурс, но по-важното е, че би създало условия за по-ранна диагностика и съответно лечение.
Сравнение на данните на НЗОК за заплатените средства от Здравната каса в периода 2020-2022 година показва, че средствата за извънболничната помощ в последните три години се увеличават с по-бърз темп в сравнение с тези за болниците, но въпреки това, основното перо по бюджета на НЗОК остава за болнична помощ. Според разчетите на фонда, очакваното изпълнение на бюджетите за първична и специализирана извънболнична помощ, както и за изследвания през 2022 година въвлиза на над 989 милиона лв. Ръстът спрямо миналата 2021 година е 36% при заплатени над 723 млн. лв., а спрямо 2020 година над 50% при заплатени за СИМП, ПИМП и за медико-диагностични средства над 644 милиона лв.
За сравнение за 2022 година Касата очаква да заплати над 3,7 милиарда лева за болнична помощ или с 18% спрямо предходната 2021 година. Две години по-рано – през 2020 г. за това перо са заплатени над 2,8 млрд. лв. или с 31% по-малко спрямо отминалата година. В сметките за болниците влизат и разходи за медицински изделия и за медикаменти, прилагани за лечение на онкологични заболявания.
Въпреки ръста на средствата за извънболнична помощ през последните години, тя остава с бюджет, с който е спорно дали може да изпълни пълноценно и ефективно заложените й цели, а именно – профилактика, ранна диагностика и превенция на заболяванията. За момента няма и изгледи тази ситуация да се промени, защото поради политическата ситуация у нас НЗОК започва 2023 година с удължен бюджет от 2022 година, който запазва разпределението в здравноосигурителните плащания по отделните пера.
Нуждата от подобряване на достъпа до първична и извънболнична помощ намира място и в редица стратегически документи у нас. Така например, в стратегията за развитие на сектора, изготвена от Министерството на здравеопазването с визия до 2030 година, се посочва, че „първичната медицинска помощ е най-слабо финансираната и ресурсно обезпечена част на системата на здравеопазване, а общопрактикуващите лекари са „изчезващ вид“. България е сред страните в ЕС с най-малко общопрактикуващи лекари на човек от населението и броят им продължава да намалява, като се увеличава делът на лекарите, навършили пенсионна възраст и тези, които предстои да я навършат. Налице е концентрация на практиките на ОПЛ в големите градове и недостиг на лекари, осъществяващи дейност в селата, в труднодостъпните и отдалечени райони, се казва още в нея. Посочва се и че капацитетът на специализираната извънболнична помощ също не е достатъчно развит, а разпределението на специалистите показва значими регионални вариации и дисбаланси между областите, което задълбочава неравенствата в достъпа на населението особено в отдалечените райони.
Според авторите й това налага в системата на здравеопазването да бъдат предприети сериозни промени, сред които пренасочването на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ с акцент върху финансирането на дейности в първичната помощ, прегрупиране на разходите по направленията промоция, профилактика, скрининг, диагностика, лечение и рехабилитация и др
Проблемът намира място и в Плана за възстановяване и устойчивост, в който се отбелязва, че здравната система у нас е развита непропорционално със силен превес на болничната помощ, за сметка на слаборазвита и недобре финансирана извънболнична помощ. Той залага разработване на Национален план за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболничната медицинска помощ и осигуряване на балансирано териториално разпределение на медицинската помощ и здравните грижи в България с хоризонт до 2027 година. Планът включва още и създаването на амбулатории и здравно-консултативни звена в населени места в региони с ограничен достъп до здравни грижи, с минимален обхват на населението от 1 700 000 души, както и създаване на национален интердисциплинарен център за широкообхватен скрининг, чрез който ще се подобри регионалния достъп до извънболнична медицинска помощ в малки населени места и ще се даде възможност да бъдат извършени дейности по профилактика и промоция на здраве, и превенция на социално-значимите заболявания.
Недобре развиватата извънболнична помощ в България е коментирана и в документа, представящ здравния профил на страната, изготвен от специалисти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската обсерватория за здравни системи и политики през 2021 г. В него се посочва, че с големия брой хоспитализации за лечение на състояния, които биха могли да се лекуват ефективно в условията на извънболничната помощ, здравната система в България продължава да бъде твърде много ориентирана към болничната помощ. Сред такива състояния са например сърдечна недостатъчност, астма и диабет. Допълва се и че въпреки че от 2010 г. насам разходите за извънболнична помощ у нас са се увеличили значително (от 3,7 % от всички разходи за здравеопазване на 18,3 %), през 2019 г. са възлизали на едва 233 евро на глава от населението. От друга страна, за здравна профилактика се отделят 3% от общите разходи за здравеопазване в България, което е близо до равнището в ЕС като цяло (2,9 %). В същото време разходите за извънболнична помощ в България са само една четвърт от съответните разходи в ЕС като цяло.
Полина Тодорова
