Сбогуваме се с 2022 година и с поредните заявки за същностни реформи в най-важната сфера – здравеопазването. И тази година премина под знака на политическа нестабилност в страната, която неминуемо се отрази и на здравния сектор. Нуждата от управленски решения, които да доведат до по-добри грижи за пациентите, но и удовлетворение в медиците, за пореден път бяха фокус на не една и две кръгли маси, но и за пореден път останаха едно добро пожелание. И ако една част от проблемите в здравната сфера се открояват все по-често и в редица западни страни, то други са резултат от чисто държавнически слабости, някои от които – съвсем умишлено допуснати.
Вечният проблем за заплатите
Една от основните теми, която от години е проблем в здравната сфера, е заплащането на работещите в нея. И през 2022 г., въпреки дадената заявка на предходните управляващи в лицето на „Продължаваме промяната“, „ножицата“ във възнагражденията в сектора да бъде намалена, както и да се гарантират по-справедливи заплати на лекари, сестри и всички останали, ангажирани в здравната система, все още доходите на повечето български медици са несъизмерими с тези на колегите им на Запад. Опитът на ПП да реши административно част от проблема чрез обвързване на заплатите през текстове в Колективния трудов договор и Националния рамков договор стигна дори до съда след атакуването му от предимно частни и общински болници. Този подход, макар и доста спорен, донякъде имаше своя успех, но не и доведе до цялостно оптимизиране на заплащането в сектора, което отново остана крайно зависимо от т. нар. допълнително материално стимулиране и индивидуалните решения на началниците на клиники и отделения. Според данни, изнесени от ръководството на НЗОК към септември, заплатите, разписани в КТД, бяха постигнати в общо 154 болници, основно в големите лечебни заведения. Според данни на МЗ, предоставени на Mediapool обаче, едва 16 държавни и общински болници са осигурили основна заплата от 1500 лв. за медицинските сестри, като това са структурите, в които всички категории персонал са достигнали заложените в КТД минимални възнаграждения. Неглижирането на този проблем при огромния кадрови дефицит сред медицинските сестри в страната рискува съвсем скоро да създаде реални трудности в обгрижването на пациентите у нас.
Осигуряването на достойно заплащане в сектора чрез изработване на остойностяване на медицинския труд беше определено и като водеща цел на новия ръководен екип на МЗ, начело със служебния здравен министър д-р Асен Меджидиев през август. Близо пет месеца след тази заявка остойностяването все още не е факт, като предложение бе дадено само от БЛС. То обаче, към момента, се отнася само за лекарския труд и тепърва предстои да бъде разгледано от експертите в МЗ. На този фон и тази година не се размина с протести на медици, като най-фрапантният случай бе със Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания във Варна, която дори остана без ток поради дългове.
Липса на контрол
Случаят с общинската болница във Варна, която устойчиво затъва в дългове и в крайна сметка бе спасена чрез целева субсидия от 1 милион лева, предоставена от общинския съвет в морската столица, е поредното доказателство за липсата на контрол и откровено позволяване на безстопанственост в здравния сектор. Независимо дали причините за трупаните с години задължения на болницата са лош мениджмънт или пропуски в системата, фактът, че пациенти с тежко инфекциозно заболяване бяха изпратени по домовете, преди да се завърши лечението им, а за това не бе потърсена отговорност нито на местно, нито на държавно ниво, е красноречив за пробойните в системата.
Извън конкретния казус, който обаче е показателен, финансовите проблеми на голяма част от лечебните заведения у нас продължаха и през тази година, въпреки ежегодното увеличаване на средствата за сектора. Според данните на Министерството на здравеопазването за третото тримесечие на 2022 г. общите задължения на държавните и общинските болници възлизат на над 719 милиона лева, като спадът спрямо предходното тримесечие е едва 6 милиона лева. Неефективното разходване на средствата в системата говори за трупани с години проблеми, които обаче нито едно ръководство на МЗ, въпреки плеядата министри начело му, не успя да реши. Наместо това, апетитите за разкриване на нови болници не спряха, а апогеят им бе амбицията Националната детска болница да бъде изградена от частен инвеститор, което бе посрещнато със силни резерви от водещи педиатри и други ангажирани с детското здраве обществени фигури.
Детската болница – все още мираж
Така и тази година приключи единствено с желание, но и реализацията на проекта за изграждането на национална детска болница, която да обедини всички нужни структури, свързани с детското здравеопазване. А причината бе ясна – проект така и няма, защото вече две години и половина държавата не успява да извърши анализ за нуждите на детското здравеопазване у нас, който е ключов за създаването на подобно лечебно заведение. Все пак служебният екип на МЗ избра терен за бъдещата детска болница и успя да си върне почти всички 10 млн. лв. за Националната детска болница, изплатени неправомерно.
Неравномерно и небалансирано здравеопазване
Липсата на устойчива държавна власт остави на заден план и важни теми като нуждата от актуализация на здравната карта, която към момента, според редица представители на сектора, не изпълнява основната си цел, свързана с определяне на поребностите в сектора. Наместо това, дисбалансите се задълбочиха все повече, натоварвайки почти до предела определени лечебни заведения и съответно работещите в тях на фона на цели структури, които ползват обществен ресурс, но дават резултат, повдигащ въпроси.
И вечните кадрови смени
Традиция в българското здравеопазване стана и всеки нов здравен министър да предприема кадрови промени на структуро-определящи болници с различни мотиви – получаване на баснословни хонорари, влошени финансови показатели, нарушения в организацията на лечебната дейност и други, като такива видяхме и през отминаващата година. Търсеното на отговорност на държавата за подобни действия обаче обикновено се простира единствено до отстраняването на въпросния болничен мениджър с огромна перспектива той да се върне на поста си след смяната на поредния здравен министър.
Малки стъпки, но и големи проблеми
Позитивни стъпки в сектора през отминалата година бяха увеличените цени на клиничните пътеки с общо над 30%. Инфлационният натиск обаче стопи значителна част от това увеличение. Договорено бе и 30% увеличение за дейности в извънболничната помощ, но този ръст е все още крайно недостатъчен на фона на липсата на преструктуриране на системата, за да обърне „пирамидата“ с превес към извънболничната помощ. Особено важна тема, която бе повдигната нееднократно от БЛС в последните месеци бе нуждата от продължаващо медицинско обучение за лекарите, което да осигури надграждане на квалификацията им. От години съсловната организация настоява то да залегне и като законов ангажимент, а обвързването на повечето знания с по-високо заплащане, намери място и в проекта на съсловната организация за остойностяване на лекарския труд. Дали той ще бъде реализиран обаче предстои да разберем.
Политическата нестабилност у нас в последните години угодно се използва и за забравяне на редица важни проблеми в сектора, сред които условията, в които работят младите лекари и специализанти по медицина, създаването на критерии за качество на медицински грижи, огромното доплащане от страна на пациентите, липсващата комплекност в лечението, липсата на достатъчно палиативни грижи на държавно ниво, срамно малкото трансплантаци у нас, и още много, много други.
Всичко това обаче остава горчиво усещане в обществото, което естествено се обръща към здравната система в най-трудните си моменти. Остава и обаче неприятен привкус в медиците ни, които са избрали да се реализират у нас и особено сред онези, които искат да прилагат качествени здравни грижи и да имат условията за това. Ето защо може би най-доброто пожелание за сектора, в навечерието на предстоящата 2023 година, ще е по-малко говорене и излишен шум, а повече реални действия и смели държавнически решения, които да тласнат здравеопазването ни в по-добра посока. Дали то обаче ще се реализира или ще изпратим и следващата година с усещането за много шум за нищо или почти нищо градивно в сектора, предстои да разберем.
Полина Тодорова
