Пътят на пациента с онкологично заболяване в здравната система у нас е фрагмениран и разпокъсан. Около това мнение се обединиха доц. Еленко Попов от Клиниката по Урология и Андрология на  УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” и д-р Георги Димитров от Клиниката по медицинска онкология в същата болница. Двамата специалисти участваха в подкаста на БНР „В центъра на системата“.

„Реално разполагаме с всички възможности за ранна диагностика на онокологични заболявания. Проблемът е във фракционирането на цялата система – нямаме официални скринингови програми, които също така да са от национален интерес, нямаме и добрата пациентска образованост, за да знаят пациентите кога, какво да се направи. Това е също важен аспект от скрининговата програма в Западна Европа. Тоест – държавната политика в съчетание със висока здравна култура на населението“, заяви д-р Георги Димитров.

„На пациентите се казва едно нещо и те се оставят след това да търсят сами пътя на лечение“, каза още той. Д-р Димитров даде пример с рака на гърдата, при който е нужен мултидисцплиниран подход. „Забавянето и мотаенето на пациента води до трагичните резултати, които виждаме при нас“, заяви лекарят.

Той се спря и на важността на скринговите програми при злокачествените заболявания и отново даде пример с рака на гърдата. „Доказано е с множество проучвания, че при скрининг заболяването се диагностицира в много ранен стадий и при правилно лечение прогнозата при тези пациентки е много по-добра“, обясни специалистът.

Сходно мнение изказа относно липсата на комплексна грижа за пациентите изказа и колегата му доц. Попов, посочвайки, че у нас няма звено за координация. Той подчерта, че мултидисциплинарният подход е изключително важен в сферата на онкология и илюстрира образно пътя на пациента с такъв тип заболяване у нас:
„Всичко е перфектно в гара А, всичко е перфектно в гара Б, в гара В, но на пациента му е труден пътят между тези гари. Ако погледем процедурите, диагностицирането, терапията, имаме ги на перфектно ниво, но някак си се губи червената нишка – целостта на лечението. Тук все още има какво да се желае в България, имаме нужда от „пътни знаци“ за пациента, които да посочат пътя между отделните звена“, коментира той.

„Голямото нещо, което куца у нас, е липса на последователност“, съгласи се и д-р Димитров. Според него част от причините за това се крият в модела на здравеопазване у нас. „Болниците са търговски дружества. Пациентите са донякъде пътека, а не пациент. Лечението е на парче и заплащането е на брой лекувани пациенти“, коментира той.

Доц. Попов допълни от своя страна, че прогресът в лечението на рака е изключително голям, като се спря на карциномите в урологията – рака на простата, на бъбрека и на пикочния мехур. „От 2010 досега прогнозата при напреднало метастатично заболяване беше между 6 и 11 месеца – сега тя вече е между 3 и 5 години“, разликата е брутална, каза доц. Попов.

Той отбеляза, че за съжаление при рака на простата и ранната профилактика не би била толкова ефективна поради спецификата на заболяването. Тя обаче е особено важна при други карциноми като колоректалния.

Снимка: БНР