Деян Денев: България е държава с потенциал за фармацевтичната индустрия

Деян Денев е изпълнителен директор на Асоциацията на научно-изследвателските фармацевтични компании (ARPharm). Разговаряме с него за новите терапии, които се очакват през следващата година в България, и нормативната среда, в която работи фармацевтичната индустрия у нас.

Г-н Денев, колко нови терапии се очакват за българските пациенти през следващата година?

Отворени процедури с ново активно вещество, които се разглеждат за включване в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) и заплащане от НЗОК, са над 35. Освен това има над 25 нови индикации, тоест медикаменти, които Касата вече заплаща, но има разширение на терапевтичните им индикации. Така че можем да обобщим, че новите терапии, които се разглеждат, са над 60. От тях, по наша информация, към 1 ноември, е приключило разглеждането на над 10. Ние се надяваме това забавяне да бъдат преодоляно. Знаем, че колегите от НЗОК и Националния съвет по цени и реимбурсиране полагат усилия да разгледат и затворят тези процедури. Независимо какво решение ще се вземе – някои терапии ще бъдат одобрени, други – отхвърлени с аргументи, но те трябва да се разгледат.

Кои са основните терапевтични области, за които се очакват нови лекарства?

Сред разглежданите терапии има лекарства за лечение на множествена склероза, на карцином на гърда и белия дроб, солидни тумори, В-едроклетъчен лимфом, мултиплен миелом, сърдечна недостатъчност и атеросклеротично ССЗ, спинална мускулна атрофия, хиперхолестеролемия, улцерозен колит, депресивно разстройство, псориазис и др. Сред тях е и медикамент, който забавя прогреса на сърдечната недостатъчност при пациенти, очакващи сърдечна трансплантация.

Kaкъв е пътят на поемането от НЗОК на една нова терапия в България и по-дълъг ли е той в сравнение с останалите европейски страни?

В България ограничен брой от терапиите, които биват одобрени от Европейската агенция по лекарства (ЕМА) всяка година, стигат до пациентите. Така например за период от около 4 години, ако ЕМА е разрешила около 160 терапии, едва 50 от тях са достигнали до българските пациенти. Срокът за изчакване от момента на разрешаване на терапията до момента на включване на реимбурсация от НЗОК в България е 764 дни. Това разбира се не е само административният процес и процесът на оценка, а включва и времето, в което компанията не е подала заявление за разглеждане на терапията. В някои случаи това може да се случи и година след одобрение на лечението. В Германия например този период е 130 дни, като разбира се, там достъпът е най-бърз.

Има ли възможности за намаляване на този срок?

Определено има възможности за съкращаване на тези срокове и за ускоряване на процедурите. Имаме предложения, с които те могат да се намалят поне с половин година. За да кандидатства едно лекарство за реимбурсиране от Касата, тя трябва да разпознава факта, че съществува терапия за лечението му. Понякога има заболяване, за което се появяват нови лечения, особено редки заболявания, които Касата не разпознава като такива и заявление за включване в ПЛС изобщо не може да бъде подадено, като в някои случаи чакаме с години НЗОК да обнови своя списък със заболявания. Това за нас е ненужна стъпка, тя съществуваше преди в България да има оценка на здравните технологии (ОЗТ). Ако тя сега бъде премахната, това би означавало, че на етап ОЗТ ще може да се прецени дали има смисъл Касата да заплаща терапията за дадения медикамент.

Също така е много важно да се отбележи, че включването на нови терапии в системата на заплащане от НЗОК е само веднъж годишно – на 1-ви януари, води до забавяне с между половин и една година, както и до една „кампанийност“ в края на всяка година – около 80% от процедурите се затварят в последните месеци. Това може да се избегне с включването на нови терапии в списъците на заплащаните от НЗОК например два пъти годишно.

Всяка година бюджетът за лекарства в България се увеличава, което поражда и чести твърдения за това, че публичните средства за медикаменти у нас са прекалено високи. Споделяте ли тази теза?

Факт е, че бюджетът за лекарства нараства всяка година. Но той нараства по-бавно, особено в последните 3-4 години, отколкото нараства общият публичен бюджет за здравеопазване в България. Данните сочат, че от 30% като част от общите публични разходи за здравеопазване, през 2021 година публичните разходи за лекарства спадат на 23% с включен данък добавена стойност. Ние непрекъснато се сравняваме с редица страни, забравяйки, че в част от тях ДДС за лекарства е нула. При общ бюджет за лекарства на НЗОК за 2022 г. от около 1,46 млрд. лв. една пета от него се връща обратно в държавния бюджет като ДДС върху лекарства. Всички останали медицински услуги, които Касата заплаща и не само, според Закона за ДДС правилно са освободени от ДДС, но не и лекарствата.


Каква сума ще върне индустрията в НЗОК през 2022 г. и какви са тенденциите в тази насока?

През 2022 г. индустрията ще възстанови приблизително 387 милиона лв. под формата на отстъпка и компенсации. Тенденцията е за рязко увеличаване на размера на отстъпките, което за някои компании може да се окаже непосилно. Разбира се това е индивидуално решение на всяка компания и е свързано с портфолиото й, с продуктите, които има, в коя група попадат те и други фактори. Ние обаче считаме, че отстъпки и компенсации над 20% средно ниво вече стават неустойчиви. Поради това настояваме, когато се определя бюджетът за лекарства всяка година, той да не се прави на остатъчен принцип, а на база ясна прогноза и формула, тоест какво се очаква да бъде отчетено от болниците и аптеки, какво да бъде изписано от български лекари и приложено на български пациенти и това да е бюджетът за лекарства и съответно компенсацията на индустрията да е ясна. В момента, когато централата на компанията попита какъв ще е размерът на отстъпките за следващите три години, няма яснота.

Работи ли фармацевтичната индустрия в спокойна нормативна среда и атрактивна ли е България за този тип сфера?

България е държава с потенциал за фармацевтичната индустрия, защото има твърде много непосрещнати медицински нужди. Това са една от страна заболявания, за които все още няма лечение – например разработването на терапия за лечение на хепатит С преди няколко години посрещна една такава огромна медицинска нужда. Второто, което виждаме, е късно диагностициране в напреднал етап на болестта. Тоест, пациентът изобщо не бива диагностициран, особено ако живее в малко населено място, и съответно изобщо не стига до терапия. В този смисъл, подобряването на ранната диагностика в България ще подобри и цялостния здравен резултат от лечението на съответните заболявания, защото открито рано, едно заболяване се лекува по-добре. Ако здравната система у нас се развие в тази посока, тогава ще има и потенциал за фармацевтичната индустрия, защото и пациентите ще имат нужда от лечение. Превенцията, разбира се, може да предотврати част от заболяванията – счита се, че добрата профилактика може да намали 40% от онкологичните заболявания, но останалите 60% трябва да бъдат лекувани. Колкото по-рано открити, толкова по-добре ще бъдат и лекувани. Огромни са например успехите в последните години в сферата на онкохематологичните заболявания.

Виждате ли критерии за качество на предлаганите медицински услуги у нас?

В момента критерии за качество почти няма. Ние считаме, че към сегашния алгоритъм на заплащане на здравните услуги, трябва да се добавят и критерии за качество, свързани с постигнатите резултати, и те да са обвързани с финансирането. Това може да се случи на всички нива в здравеопазването – например лечебни заведения, които показват по-добър резултат, да бъдат възнаграждавани допълнително. Подобен подход не трябва да бъде въвеждан изведнъж на всички нива в системата, по административно-команден път, а пилотно. В България има експерти, които работят в тази насока и трябва да им се даде възможност да тестват различни модели.

Полина Тодорова

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email