Рядък случай, при който две деца от едно семейство са със загуба на слуха, представиха от Клиниката по УНГ на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. И при двете момичета няма фамилна обремененост за подобни проблеми.
На двете деца е поставен слухов имплант и то в рамките на една седмица. За по-голямото дете, което е на 11 години, това е втори имплант, а за 6-годишната й сестра, която досега е имала остатъчен слух и е ползвала слухови апарати, първи. И двете деца се чувстват отлично, като едното момиче вече е изписано за домашно лечение, а другото ще остане в болницата до четвъртък, информират от лечебното заведение.
„Сияна беше на 6 месеца, когато забелязахме, че нещо със слуха й не е наред. Отне ни близо 3 години, за да разберем какъв е проблемът“, разказва майката на момиченцето. През това време на няколко пъти детето е изследвано и са успокоявали родителите, че всичко е наред. Поставени в безизходица, те са започнали дори да го изследват за аутизъм, тъй като детето е имало странно поведение.
Диагнозата поставя проф. д-р Диана Попова, началник на Референтния център по кохлеарна имплантология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, която дава надежда на родителите, че на детето им може да се помогне. Така, на 2 години и 10 месеца е поставен първият имплант, който дава страхотен резултат. Преди няколко дни е поставен такъв и на другия слухов нерв, който ще помогне на момиченцето да чува съвсем пълноценно.
„При децата, които са родени глухи, колкото по-рано се постави имплантът, толкова по-добре се повлиява детето. Проблемът е, че ние изоставаме драстично от световните стандарти, според които това трябва да се случи до края на първата годинка“, обяснява проф. д-р Попова.
За съжаление за семейството от Плевен тежката ситуация се повтаря отново след раждането на второто им дете. От родилното отделение, където задължително се прави скрининг на слуха при новородени, ги успокояват, че бебето няма проблеми със слуха. То обаче расте, и въпреки че повтаря някои думи, родителите забелязват проблемите. Последващ тест показва, че детето има остатъчен слух, който е доста понижен, но с шанс да се помогне чрез слухови апарати. За съжаление по-късно инфекция отнема и малкото остатъчен слух в едното ухо на детето и така се налага също да бъде поставен имплант.
„Операциите минаха много добре. В нашия център използваме утвърден в цял свят стандарт, който е атравматичен, тъй като електродът се поставя точно в определена сублокализация на вътрешното ухо, наречена scala tympani, без да се разкъсва мембраната“, разказва доц. д-р Тодор Попов, един от водещите УНГ хирурзи на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Той пояснява, че макар и рядко, се случва на двама нормално чуващи родители да се родят две глухи деца. В този случай майката и бащата поотделно са носители на рецесивен ген, който се проявява само, ако попадне на друг такъв рецесивен ген.
„За нас тези операции са рутинни. Просто си свършихме работата. Истинският герой в тази история е майката на Сияна и Никол, която изцяло се е посветила на тяхното обучение. Без нея резултатът при Сияна едва ли щеше да е толкова добър, а и малката Никол щеше вече сериозно да е изостанала от връстниците си“, посочва доц. д-р Попов.
След като разбира, че има проблем със слуха и на малкото й дете, 41-годишната жена напуска работа и се отдава изцяло на дъщерите си. Според нея в България има редица пропуски, свързани с цялостната грижа за глухите деца. За да възприемат децата й нова информация, майката я изобразява с картинки, правят и специални лингвистични упражнения. „В града, в който живеем, Плевен, няма нито един слухов рехабилитатор. Наложи се сама да си разработя система, по която да ги обучавам. Гордея се, че и Сияна, и Никол посещават нормално училище“, разказва още майката.