Над две години държавата без анализ за нуждите за Националната детска болница

Вече две години и половина държавата не успява да извърши анализ за нуждите на детското здравеопазване у нас и в частност – на бъдещата Национална детска болница. Липсата на действия на институционално ниво в тази насока са факт, въпреки настояванията за създаването на подобен документ както от редица лекари, така и от други специалисти и общественици, ангажирани с инициативата, преляла в последните години в национална кауза.

Темата за необходимостта от изотвянето на анализ за нуждите на Националната детска болница бе коментирана на кръгла маса в парламента, инициирана от депутатите от “Демократична България” Кремена Кунева и д-р Александър Симидчиев. Участници в нея за пореден път посочиха, че към днешна дата анализ липсва, а без него стъпките към изграждането на структура, която да осигури комплексна педиатрична медицинска грижа, биха били лишени от съдържание.


Припомняме, че за нуждата от анализ за нуждите на детското здравеопазване се говори от години, а по-конкретно от 2020 година, когато бе учредена инициативата „За Истинска детска болница“. През май същата година нейни представители внесоха в Министерски съвет подписи със седем конкретни искания, едно от които бе именно „проучване и анализ на основните потребности на децата, техните родители и лекарите и медицинските специалисти, които предстои да работят в лечебното заведение“. Над две години и половина по-късно обаче все още цялостен анализ не е осъществен, а причината е очевидна – политическата нестабилност у нас, честата смяна на здравни министри и липсата на дългосрочни ангажименти по проблемите в здравния сектор, включително и по темата за Националната детска болница. Припомняме и че едва наскоро държавата се спря на терен за бъдещата детска болница, като изборът му не бе лишен от известни критики, свързани с неговата целесъобразност. Лекари, представители на неправителствения сектор и експерти обаче са на мнение, че именно задълбоченият анализ, трябва да е основната, на която да стъпи изграждането на подобна структура. Все още обаче такъв липсва.

„Детска болница има, но тя не осъществява нужната комплексност, за което основната отговорност е на политиците“, заяви по време на кръглата маса д-р Благомир Здравков, директор на Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“. Той припомни, че е изготвен проект на структура, който е съобразен с педиатричните звена в страната, както и за новите дейности, които да залегнат в Националната детска болница. „За голямо съжаление все още анализ на нуждите нямаме. Ние сме се позовали на легловата база и на необходимостта, която всяко от лечебните заведение изпращат като отчет на МЗ“, обясни д-р Здравков. По думите му най-адекватна информация за данните в областта на детското здравеопазване има в Министерството на здравеопазването, в Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и в Националния център по обществено здраве и анализи. Д-р Здравков отбеляза, че при мандата на проф. Сербезова като здравен министър на НЦОЗА е възложен подобен анализ, но посочи, че той трябва да бъде допълнен.

Според педиатъра доц. Рада Маркова огромният проблем в здравеопазването у нас, включително и детското, е обръщането на „пирамидата“ с превес на болнични структури и отделения на фона на липсата на достатъчно квалифицирана и добре работеща доболнична помощ. Националната детска болница трябва да е върхът на тази пирамида и тя да обедини всичко, което е разпиляно в различните структури в София и страната. Голяма част от тях са на ръба и до голяма степен те функционират чрез хора, които работят на две-три места, тоест те не са уникални, а се дублират. И ако там се опрете на един анализ, той ще е много погрешен, защото се базира на хоспитализациите“, коментира специалистът. Доц. Маркова посочи, че в България се хоспитализират между 35-40% от децата, за разлика от европейските страни, където този брой е едва 3-4%. Тя бе категорична, че 90 % от детското здравеопазване не трябва да се извършва в болнична структура, а в амбулаторни условия.

Доц. Йорданка Узунова, представител на Българската педиатрична асоциация и началник на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ “Лозенец”, заяви, че ключови в реализацията на Националната детската болница ще са кадрите. „Трудно ще отделим структурите, които работят с деца, от големите болници, в които се намират. Това са оформени специалисти, които ще работят години наред“, заяви тя.

Българската изпълнителна власт не е достатъчен анализатор на процесите в българското здравеопазване, за може да ни даде цялата необходима информация, които ние бихме искали да видим преди да преминем към създаването на проект на Национална детска болница“, заяви Надежда Цекулова от Инициативата „За истинска детска болница“. Тя oбясни, че през април тази година в МЗ са внесени насоки за създаването на подобен анализ, който трябва да изясни каква ще е ролята на подобна национална болница, какви структури трябва да обедини, нужно ли е да се добавят нови дейности и други важни аспекти, свързани с детското здравеопазване. Отговорите на тези въпроси са свързан както с нуждите на децата и техните семейства, така и с кадровата политика в здравния сектор, отбеляза Цекулова.

Според адвокат Мария Петрова анализът на нуждите трябва да разгледа нуждите на педиатричните пациенти, разделени в различни групи спрямо заболяванията им, анализ на институциите извън София, както и на нуждите на медицинското съсловие. „Докато в България нямаме достатъчно лекари, в частност педиатри, докато нямаме тесни педиатрични специалности, каквото и да има като анализ, то няма как да се приложи на практика“, посочи тя.

В края на срещата стана ясно, че до края на следващата седмица заинтересованите страни ще направят предложенията си за изготвянето на анализа за нуждите на бъдещата детска болница. Аркади Шарков, съветник на служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев, пое ангажимент да представи пред него всички изказани становища по време на кръглата маса. Според депутата от „Демократична България“ Кремена Кунева  изработването на анализа на нуждите за изграждане на Национална детска болница трябва да бъде възложено на външен за Министерство на здравеопазването екип, който да се съобрази с най-добрите практики в Европа и света. По мнение на Аркади Шарков обаче държавата има капацитет за това.

Почти три години по-късно институциите се съгласиха, че е нужен анализ за изграждането на Национална детска болница, заявиха в становище и от Инициативата в тази насока.
„Удовлетворени сме от демонстрираното единодушие, че България има нужда от детайлен прочит на проблемите в детското здравеопазване и визия за устойчивото им решаване, която да посочва ролята на Националната детска болница, нейния обхват и перспективи за развитие“, посочват от там. „Подкрепяме мнението, че България няма опит в изготвянето на подобни анализи, и само би спечелила от привличането на международна експертиза в подкрепа на усилията на Министерството на здравеопазването, Националния статистически институт, Националния център по обществено здраве и анализи, Националната здравноосигурителна каса и други институции, които разполагат с ценни данни и аналитичен опит. Настояваме политическата нестабилност да не бъде използвана за оправдание за взимане на прибързани решения или обратното – за бавене на важни процеси”, категорични са от Инициативата „За истинска детска болница“. 

Полина Тодорова