Успехът на всяка терапия за болестта на Алцхаймер ще зависи от ранната диагностика. Tова заяви доц. Шима Мехрабиан, невролог-дементолог от Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“, която участва в семинар на тема „Какви нови терапии се очакват в Европа и кога ще бъдат достъпни в България?“, организиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Специалистът представи модифициращите болестта терапии като възможен пробив при лечение на Алцхаймер.
През 2020 г. над 40 милиона души в света са засегнати от различни видове деменция, като се очаква през 2050 г., поради застаряването на населението, броят им да достигне над 100 милиона. Днес приблизително 7,9 милиона пациенти в страните от ЕС страдат от Болест на Алцхаймер. Според данни на Аlzheimer Europe се наблюдава намаляване на болестността от БА, но бързият ръст на сегмента от населението над 65-годишна възраст се очаква да доведе до удвояване на броя на пациентите с деменция до 2050, засягайки приблизително 18,8 милиона европейци. При приблизително 45% от населението на възраст между 55-60 години този процес е вече започнал.
Доц. Мехрабиан посочи, че болестта на Алцхаймер е един от най-големите здравни проблеми на Европа, засягащ качеството на живот на пациентите и семействата им.
Към днешна дата терапията на заболяването все още остава предизвикателство за фармацевтичната индустрия. От 1998 година насам над 150 молекули са се оказали неуспешни в клинични проучвания, като сегашните терапии са по-скоро палиативни и насочени към симптомите. През последните 15 години отново се работи активно в тази област, като се изпитват близо 200 молекули. Повечето от тях обаче ще се ефективни, ако терапиите се приложат в ранната фаза на заболяването, обясни специалистът, подчертавайки необходимостта и от ранна диагностика.
Тя допълни, че клиничните изпитвания все повече се насочват към разработване на терапии за лечение в предклинична и ранна клинична фаза на заболяването, където се очаква резултатите да са най-добри. Ключов фактор за успех е откриването на подходящи биомаркери, които да засичат болестта в ранен стадий, преди развитието на деменция, за да се определи подходящото лечение за всеки пациент или група пациенти.
„Има много ясно изразена и значителна непосрещната нужда от болестопроменящи терапии за предотвратяване, лечение или забавяне на прогресията на болестта на Алцхаймер“, заяви доц. Мехрабиан. „Първоначалните диагностични критерии поставят диагнозата в етап, в който пациентът е вече дементен. През последните години разбираме, че има още един етап, в който той още не е дементен, но има леки нарушения, свързани с паметта, концетрацията, които все още не му пречат в ежедневието, но които могат да се обективизират с нашите невропсихологични изследвания“, разясни специалистът. Тя допълни, че има и трета предклинична фаза, около 20-25 години преди появата на симтомите. При нея пациентът няма никакви оплаквания, но мозъчните увреждания са вече започнали.
„Ето защо ключов фактор за успех на прилаганите терапии ще е откриването на подходящи биомаркери, които да засичат болестта в ранен стадий, преди развитието на деменция, за да се определи подходящото лечение за всеки пациент или група пациенти“, обясни доц. Мехрабиан. „Ако преди 20 години можехме да поставим диагнозата в деметния синдром, то сега това е възможно в много ранна фаза, а това има огромно значение за лечението, защото иновативните терапии се целят точно в нея“, каза тя. “Когато променяме хода на заболяването, когато го забавяме, това има огромно значение както за пациента, така и за близките му и за обществото”, допълни лекарят.
Доц. Мехрабиан съобщи и че отскоро в САЩ са валидизирани кръвни биомаркери, които измерват „лошите белтъци“ в кръвта и очакванията са скоро те да бъдат приложени в клиничната практика.
Припомняме, наскоро бяха публикувани нови данни за експериментално лекарство, което показва потенциал в лечението на болестта на Алцхаймер. Въпреки това, констатациите към момента повдигат опасения за безопасността на медикамента поради връзката му с някои сериозни нежелани събития.
Полина Тодорова
