Сега повече от всякога имаме нужда от ефективно здравеопазване. Това заяви доц. Желязко Арабаджиев, началник на Отделението по медицинска онкология в “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда”, председател на Българско научно дружество по имуноонкология, а отскоро и член на Експертния борд на Мисията за борба с рака на Европейската комисия. Той заедно с други експерти и представители на пациентската общност участва в семинар на тема „Какви нови терапии се очакват в Европа и кога ще бъдат достъпни в България?“, организиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Доц. Арабаджиев посочи, че иновациите в сферата на онкологията се насърчават изключително много от ЕК и мисията й за борба с рака си поставя за цел да намали тежестта от онкологични заболявания за повече от 3 милиона души до 2030 година.
В презентацията си той подчерта, че здравеопазването в Европа е поставено пред редица изпитания, сред които застаряващо население, увеличаваща се честота и тежест на хроничните заболявания, измежду които и онкологичните. „Всяка минута около 20 човека в света загиват вследствие на онкологично заболяване. Очаква се до 2035 г. близо 40% от населението на Европа да бъде засегнато от онкологично заболяване, а смъртността да нарасне с около 24%, което ще превърне рака в основната причина за смъртност в ЕС“, отбеляза доц. Арабаджиев.
Специалистът направи хронологичен преглед на терапевтичните подходи в сферата на онкологията, проследявайки основните „революции“ в тях. „В настоящето говорим за персонализирана медицина, за персонализирано онкологично лечение„, отбеляза той, давайки пример със съвременната терапия на пациентите с колоректален карцином, които днес получават различно лечение в зависимост от различните генетични характеристики.
„В последните години множество иновации дават заявки да се превърнат в терапевтични възможности, а онкологията е една от най-динамично развиващите се области на медицината“, коментира той. Доц. Арабаджиев даде пример с имунотерапиите, тумор-агностичните терапии, CAR-Ts/NKs и биспецифични моноклонални антитела, задействащи Т-клетките и имунната система на пациента чрез активиране на „програмирана смърт“ на туморните клетки. По думите му в момента се проучват над 20 нови имунотерапии за различни видове солидни тумори и хематологични индикации.
Специалистът се спря и на геномното профилиране в онкологичната практика, което подпомага персонализирания терапевтичен подход. „Пробивът в разбирането за това кое стимулира растежа на много видове рак означава, че пациентите с редки генетични аномалии – които преди това са имали много ограничени или никакви варианти за лечение, сега имат надежда. Като съчетаваме усъвършенстваното геномно тестване с прецизни тумор- агностични лекарства, ние сме в състояние да приложим нови подходи за лечение на пациентите“, обясни доц. Арабаджиев. Подобен подход, допълни той, носи както много ползи за пациентите, защото те ще знаят дали са изложени за развитие на определен вид рак, на по-точна диагностика и лечение, но и предимства за лекарите. „За нас е огромно удоволствие да лекуваме пациентите си ефективно с ниско ниво на страничните ефекти“, каза той.
Като предизвикателства в иновативната диагностика и персонализираното здравеопазване в онкологията доц. Арабаджиев обособи осигуряването на финансиране за развитие на иновации, засилване на дигитализирането, персонализиране на лечението и дългосрочен ангажимент на държавата в тази област на медицината.
Снимка: Medical News
Полина Тодорова
