Наскоро съдовият хирург проф. Валентин Говедарски пое управлението на УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков”. Разговаряме с него за предизвикателствата в мениджмънта на една от водещите болници у нас, кадровата криза в сектора, работата на държавните лечебни заведения, малкия брой трансплантации у нас и други важни за здравеопазването теми.
Проф. Говедарски, какви са приоритетите Ви като директор начело на УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков“?
Бих разделил приоритетите си на значими и на второстепенни. Най-важното в момента е да създадем атмосфера на спокойствие и на добра работна среда, тъй като от пролетта насам смяната на лекари, на специализиран персонал, на директори, доведе до нарушаване на нормалния ритъм на болницата. Нашата работа е екипна и това не трябва да се допуска и не трябва да пречи да изпълняваме лекарските си задължения. Друг основен приоритет за мен е да намалим непрекъснато текучество на кадрите – това, което реално е проблемът в нашето здравеопазване. В този смисъл ще се опитаме да създадем условия за квалификация на младите картите, за мотивация и в крайна сметка на удовлетвореност от положения труд и постигането на по-добри резултати за самата болница.
Каква е ситуацията от гледна точка на кадровото обезпечаване в УМБАЛ „Проф. Александър Чирков“ в момента?
В нашата болница имаме текучество на млади кадри, на специализанти, на хирурзи, тъй като частните болници предлагат по-добри условия на работа и по-добро възнаграждение, а това естествено ги привлича. Тази тенденция е още по-ясно изразена сред специалистите по здравни грижи. Това се дължи и на факта, че при нас има много работа, има много спешност, а възнагражденията все още не са на нивото, което е в частните болници.
Тогава как може да задържите специалистите си?
При нас всички млади кадри имат възможност да наблюдават ситуации, които няма къде да видят на друго място и по този начин се квалифицират в по-добра посока. При нас постъпват най-усложнените пациенти и съответно медицинският подход трябва да е доста по-адекватен, защото в държавните болници идват значително по-комплицирани случаи. Немалка част от тях са били лекувани преди това в частни лечебни заведения. Това е едното. Другото е, че се опитваме освен да им осигурим добро възнаграждение, да ги мотивираме, за да могат да се развиват и в научната си дейност, което за един млад лекар не е малко.
Наскоро в медийното пространство се цитираше доклад на БАН, в който се твърдеше, че държавните болници намаляват пазарния си дял и предоставят услуги с по-ниско качество от частните, както и имат сериозни финансови проблеми. Споделяте ли тази теза?
Държавите болници не предлагат услуги с по-ниско качество спрямо частните. Това, което се случва напоследък, а именно голямото текучество на кадри и тяхното преминаване към частните структури, е от една страна заради по-ниското заплащане в държавните, а от друга заради по-добрите условия на труд в частните. Частните структури привличат кадрите от държавните, които на практика ги подготвят. Пример е и нашата болница – болницата, в която аз работя от 30 години – тя се смята за една от „люпилните“ на кадри. Не съм съгласен обаче, че качеството на услугите в държавните болници е занижено. На практика най-тежките пациенти, които не са „поканени“ в частните болници, поради факта че носят големи финансови загуби, се лекуват при нас – в повечето държавни болници постъпват пациенти със сериозна коморбидност. Така реално се наблюдава един подбор на пациенти и се генерират финансови облаги за частните болници. По този начин миграцията на кадри и подборът на пациенти вървят, да го кажем, „ръка за ръка“, а това довежда до всеобщото схващане за ниското качество в държавните структури, до финансови проблеми, което неминуемо довежда до спад в пазарния дял. В УМБАЛ „Проф. Александър Чирков“ за изминалата 2021 година имаме загуби от близо един милион лв. от това, че ние лекуваме усложнени пациенти, които не са приемани в други структури и съответно имаме доста неплатени от Здравната каса разходи за тях.
Не трябва да се пропуска факта, че в държавните болници младите кадри могат да научат и да добият по-голяма квалификация, тъй като получават умения и опит от утвърдени специалисти, които ежегодно се сблъскват с много по-комплицирани случаи и в този смисъл придобиват по-широка представа за това как се работи медицина.
През есента с решение на Министерски съвет бяха отпуснати средства за разширението на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ в размер на 30 млн. лв. За какви дейности ще се използват те?
Това са целеви средства, които са предназначени за пускане в експлоатация на блок Б, който в много кратки срокове трябва да бъде да бъде оборудван със съответната апаратура. Нашият план за блок Б е свързан със създаването на модерен трансплантационен център, тъй като в България се знае, че трансплантациите не са на високо ниво, ние сме от последните места в Европа в тази област. Но въпреки това, на този етап нашият център в УМБАЛ „Проф. Александър Чирков“ е единственият, в който се осъществяват сърдечни трансплантации. Имаме подготвени екипи за белодробни трансплантации, както и екипи от съдови хирурзи, които и правят бъбречните такива. Друг аспект, в който ще се развива новият корпус, са неврологичните заболявания и възможността да се лекуват инсулти в спешен порядък, което на практика ще бъде доста улеснено при нас, защото ние сме единствената болница с хеликоптерна площадка в момента и бихме могли да поставим началото на една съвременна спешна въздушна помощ в България. Стартирането на това обаче би било невъзможно без разбирането на Министерството на здравеопазването, защото всяко забавяне обрича всички разходи по поддръжката на сградата и съоръженията в нея.
Тоест, това целево подпомагане все още не е постъпило в болницата?
Очакваме да започнем да работим по бизнес-проекта, който все още не е стартирал. Другото, което е много важно, е свързано с разрешаването на дейностите, които са необходими за новите специалности – това е от стратегическо значение за лечение на социално-значимите заболявания в нашето общество. За мен е ясно обаче, че най-важното за една модерна сграда с модерна апаратура, са кадрите в нея, тяхната мотивация и възможност за квалификация. Затова и усилията ми ще бъдат насочени към създаването на достойни екипи, които да работят в една модерна болница.
Все още България е на едно от последните места по отношение на броя извършвани трансплантации, включително и на сърдечните. Какви са причините за това според Вас – пропуски в системата, липсата на обществена ангажираност по темата или нещо друго?
Самият аз съм участвал в множество бъбречни трансплантации и имам поглед върху процеса. Важно е да се отбележи, че в световен мащаб организацията на трансплантационната дейност е сложна, а в България нещата се усложняват още повече. В световен мащаб има намаляване с 20% на тази дейност. Нужно е да има политика на държавата от една страна и от друга страна – разбиране от обществото и хората за това какво могат да направят, дарявайки орган на близките си в тежък момент. Трябва да имаме система, която да работи в посока, че всеки орган може да спаси един човешки живот, когато имаме клинична смърт. Но това е много дълга и много обширна тема.
В този контекст искам да припомня, че наскоро в нашата болница бе поставено изкуствено сърце на 35-годишен мъж с тежко сърдечно заболяване. Устройството представлява помпа, която замества функцията на лявата камера на сърцето. Наскоро момчето имаше контролен преглед, той е в добро състояние и е активен. Проблем е обаче, че тези устройства не са достатъчно налични.
Каква е причината за това?
Вероятно има организационен проблем, поради който тези устройства не се доставят и съотвено пациентите, които имат нужда от тях, не биха могли да дочакат сърдечна трансплантация. Тоест, в момента действията на държавата в тази насока трябва да са за осигуряване на такива устройства, защото доколкото знам те са единствени и се спират от производство.
Колко български пациенти се нуждаят от изкуствени сърца?
Правилният въпрос е колко пациенти се нуждаят от сърдечна трансплантация, защото дали ще бъде донорска или с изкуствено сърце е въпрос на организация. Така нареченият сърдечен дивайс е временно решение на проблема за пациента със животоспасяваща функция. Това има своите неудобства и по-голяма зависимост за рецепиента. Смята се, че това устройство може да функционира временно до 7 години, за което време не е невъзможно организацията за трансплантологията в България да се задейства и всички тези пациенти да получат донорски сърца. В момента в България броят на пациентите с необходимост от сърдечна трансплантация е 33-ма, а наличните изкуствени сърца до момента са само две и няма яснота дали ще има други, тъй като фирмата, която ги осигурява, спира тяхното производство.
И все пак, виждате ли нормативни пропуски по отношение на донорството и трансплантациите в България?
Трябва да имаме една информирана система, в която във всеки един момент да се знае кои пациенти са в критично състояние, кои са в коматозно състояние и съответно в какъв статус са техните органи, които евентуално биха се трансплантирали. Това е система, която трябва да бъде изградена в много звена, може би във всички големи болнци, в които има реанимации. Спомням си, че тази система се опитваше да я организира професор Чирков и на нея дължахме една част от бъбречните и сърдечни трансплантации. Но това бяха лични контакти, които се използваха с отделните реанимации в страната. Така че за мен лично организация в тази посока няма. Също така, информираността на обществото за смисъла на донорството трябва да върви непрекъснато като политика на здравеопазването.
Какви са наблюденията Ви към интереса на младите кадри към отделните специалности в медицината и по-конкретно хирургията?
Моите наблюдения в областта на съдовата хирургия са, че в последните години при нас няма толкова млади кадри и това не е случайно. Младите лекари са наясно, че става въпрос за една тежка професия, с доста лишения в начина на живот. Бих казал, че младите лекари, които имат желание да практикуват медицина в България, в частност хирургия, са до голяма степен лекари по призвание, а не гонещи предимно финансово изражение на своя труд. Името на един хирург и неговите качества се оформят за поне 30 години и изискват много отдаденост на професията.
Как можем да задържим новозавършилите медици в България?
В българското здравеопазване доста години няма положителни промени и това води до сериозна демотивация и разочарование на младите специалисти. Все още част от тях се налага да работят на няколко места, за да издържат семействата си, което не е достойно. Според мен новозавършилите лекари имат практично мислене, те осъзнават, че вместо да работят в една несигурна система, каквато е нашата, за тях е по-добре да практикуват в чужбина, където отдавна има утвърдена и достъпна възможност за професонално израстване и достойно възнаграждение. Смятам, че за да ограничим изтичането на кадри просто трябва да променим системата, като разбира се това не е обект на временни промени, а на стратегия и държавна политика. В България, още при завършването на младите лекари и излизането им от учебната скамейка, някак си се вменяват редица задължения, но като че ли се забравя, че обществото също има задължения към тях. Това не е правилно. В България при полагане на Хипократовата клетва не се споменават последните фрази от нея, а именно: “Докато не нарушавам тази клетва, трябва да ми бъде гарантирано да се наслаждавам на живота и на практикуването на моето изкуство, уважаван от всички хора, за вечни времена.”.
Имате огромен опит като хирург – кое обаче е по-голямото предизвикателство – работата Ви в тази сфера на медицината или мениджмънта на една от водещите болници в страната?
За мен работата като хирург и мениджмънта са двете страни на един и същи успех. Неслучайно в много успешни болници директорите са хирурзи, може би защото хирургът има ясна визия по един проблем, може да го погледне от различна гледна точка и да го обективизира правилно. Това разбира се е свързано с много години опит в практиката. В този смисъл, ако успея да менажирам една от водещите болници, каквато е нашата, то това би било голям успех, както за мен, така и за лечебното заведение като цяло.
Полина Тодорова
