Здравни реформи в криза

Вече почти два месеца след поредните предсрочни парламентарни избори у нас политическата нестабилност продължава да се задълбочава, затвърждавайки липсата на възможност за реални промени във всеки един сектор. Най-силно обаче спиралата на властовия хаос, с която като че ли свикнахме да живеем, се отразява на най-уязвимата обществена сфера, а именно здравеопазването. Уязвима, защото от качеството и реда в нея рано или късно зависят грижите за здравето на всеки един от нас. Но и уязвима, защото това е секторът, в който лобизмът и интересите, били лични или партийни, често взимат превес над нуждата от промени, чрез които здравеопазването ни да удовлетворява повече и пациентите, и работещите в системата.

Парите за здраве – (не)достатъчно и (не)добре разпределени

Един от основните проблеми в здравния сектор, касаещ справедливото заплащане на работещите в него, отново влезе в центъра на внимание с дадената през август заявка на служебния здравен министър д-р Асен Меджидиев за остойностяване на медицинския труд. Три месеца и половина след определянето на тази задача за приоритет на екипа му, резултат от създадената за целта работна група все още не е обявен. Все още, поне публично, не е дадена и информация за справката за заплатите на административните кадри в държавните и общинските болници, която беше обявена от министър Меджидиев на първата му пресконференция и която би могла да внесе допълнителна яснота за „ножицата“ във възнагражденията в сектора.
Междувременно, Върховният административен съд (ВАС) спря изпълнението на част от текстовете за повишаване на заплатите в болниците, записани в анекса към Националния рамков договор – механизъм, чрез който предходният ръководен екип в МЗ, начело с проф. Асена Сербезова, се опита да увеличи заплатите на медиците. Делото бе заведено от частни и общински болници. Това от своя страна стана повод настоящият министър да определи за „PR” действията на предшественичката си и да заяви, че опитът за налагане по императивен път на правила за определяне на работната заплата не е финансово аргументиран.

Фактите към края на септември, изнесени от ръководството на НЗОК, сочиха, че заплатите, разписани в КТД, са постигнати в 154 болници, основно големите лечебни заведения. Болниците, които все още не успяваха да предложат възнагражденията спрямо заложените в Колективния трудов договор към онзи момент, бяха повече – 222, предимно ДКЦ и медицински центрове, като разликата с разписаните основни заплати по КТД е между 50-100 лв, обясни тогава управителят на Касата проф. Салчев.

На този фон отново станахме свидетели на протести на работещи в системата с искания за достойни възнаграждения. В Добрич дори се стигна до ситуация, в която протестиращи медицински кадри бяха дадени на съд с аргумента, че не са спазили нормативните стъпки за обявяване на стачката си. Тенденцията, когато се обръща внимание на сектор здравеопазване, почти винаги да става дума основно за пари, бе „бетонирана“ и от скорошния разрив между БЛС и НЗОК, свързан този път не с недостиг на средства, а с разпределението на останалия излишък по бюджета на Касата. След седмици на напрежение между двете страни, през които бяха поискани оставките на управителя на Касата, както и на заместник-здравния министър, който председателства Надзора на фонда, се стигна до консенсус и уговорен нов ръст на цените на клиничните пътеки с 8%. Така, общото увеличение на пътеките, договорено през тази година, достига 33%. Според председателя на БЛС д-р Маджаров обаче то няма да е достатъчно, за да отговори на безпокойството в сектора, а договореното ново увеличение е „функция от липсата на приет нов бюджет на Касата“.

Подобни проблеми при над 6 милиарда лева за сектора, на колкото възлиза бюджетът на НЗОК за тази година, който бе по традиция и актуализиран, и със сигурност при още повече за следващата, повдигат основателно въпроса дали средствата са недостатъчно или по-скоро са недобре разпределени. Отговорът обаче се крие в това, за което законотворците ни никога нямат време – реална промяна и решаването на ключови проблеми в системата, без притеснение дали това ще ощети силните в нея.

Разговор за НРД без бюджетна рамка

Напрежение възникна и около преговорите за най-важния договор в здравеопазването – Националния рамков договор, който е с тригодишен хоризонт, като от БЛС определиха някои искания на Здравната каса за унизителни за съсловието. Разговорите по параметрите около новия НРД се водят при липса на яснота за бюджетната рамка на Здравната каса за 2023 г. и в условия на удължен бюджет на фонда за настоящата година – отново резултат от политическата ситуация у нас и липсата на редовно излъчен кабинет. Сблъсъкът на позиции между договорните страни стана и повод да се потърси намесата на парламентарната комисия по здравеопазване.

Реформите – отново в чекмеджето

Така политическата криза, освен всичко останало, умело „замита“ под килима трупаните с години проблеми в здравната сфера. Реализирането на реформите се простира до набелязването им в предизборната програма на поредния здравен министър или до изговарянето им на поредната кръгла маса, събираща представители на сектора, но до реални нормативни промени, които да „излекуват“ здравеопазването ни, почти не се стига. Предприемането им, дори и да се случи, е фрагментирано и с действия на „парче“, най-често простиращи до промяна на някоя наредба. Нестабилността в държавния апарат и ангажирането на енергията на законотворците с разпределението на властта скри и разговора по същество за сектора. Гласовете, които говорят за евентуално преразглеждане на базисни за развитието му фактори като например условията за специализация на младите лекари, за намаляване на лобизма в системата, за нуждата от приемането на правила за добра медицинска практика, за промяна на Националната здравна карта, за комплексност на оказваните грижи, за реални стъпки, с които да задържим повече медици у нас, за създаване на единни и ясни критерии за качество на предлаганите медицински услуги стават все по-спорадични. А темите за демонополизация на Здравната каса вече звучат почти като екзотика. Може би от умора, може би от липса на перспективност или може би защото така е по-удобно.

Цената на липсата на визия за развитието на здравеопазването обаче всекидневено я плащат както работещите в сектора, така и всички останали, които рано или късно стават негови потребители. И това е добре да се напомня на властимащите.

Полина Тодорова