Доц. Тонев: Работещите в сектора ще платят цената, ако продължи разривът между БЛС и НЗОК

В четвъртък се проведе заседание на параментарната комисия по здравеопазване, на което бяха изслушани председателят на БЛС и управителят на НЗОК във връзка с напрежението около новия Национален рамков договор. До консенсус така и не се стигна. Преди седмица от БЛС поискаха и оставката на управителя на Касата проф. Салчев, както и на заместник-здравния министър д-р Александър Златанов, който отглавява Надзорния съвет на фонда. Как ще се отрази тази ситуация на системата и защо се стигна до нея попитахме председателя на здравната комисия доц. Антон Тонев.

Доц. Тонев, очаквахте ли такъв развой на разговорите между Лекарския съюз и Здравната каса, какъвто видяхме на последното заседание на комисията по здравеопазване?

Целта на тази среща бе да дадем още един шанс на страните-партньори в преговорния процес, за да могат да заявят дали в периода след брифинга на БЛС са сближили позициите си, да се чуят различните гледни точки. За съжаление по стар български обичай тези гледни точки отново визират суми и начинът им за изразходване – нещо, което ми се струва, че по едно и също време всяка година скарва едни и същи партньори по едни и същи теми. За да отговоря на въпроса конкретно, ще посоча, че в бюджетирането в България като цяло има два подхода. При първия – планираш по-малко приходи, за да се подсигуриш или за да имаш по-голям излишък,който впоследствие да разпределиш със свой акт, с решение на оперативното ръководство или изпълнителната власт. При втория подход планираш по-големи приходи, рискувайки да не успееш да ги постигнеш, но това е по-справедливият подход, който ограничава субективното желание да трупаш влияение чрез разпределяне на пари. Според мен в случая проблемът от националното бюджетиране бе привнесен между БЛС и Здравната каса. БЛС, като колективен орган, се бори за по-справедливото израходване на средствата, а Касата като че ли иска да остави за себе си изборът за разпределение на излишъка.

Според Вас как ще се развие оттук нататък ситуацията?

Българският лекарски съюз заяви, че има мандат да излезе от преговорния процес, ако не се променят условията, които предлага НЗОК. Основната разлика в позициите и „ябълката“ на раздора са предоставените различни числа от двете страни. В тази ситуация е добре председателят на Надзорния съвет и заместник-здравен министър д-р Златанов да внесе яснота, за да може въз основа на това да се възстанови някакъв диалог и да започнат нови преговори. Истината е, че липсата на решение, тоест замръзването на преговорния процес, е най-лошото решение. На практика, в момента сме в точно тази ситуация. Опасявам се разривът в диалога за цени и обеми да не прерасне в по-тежък разрив, който със сигурност ще ощети както съсловието, така и пациентите.

Рискът при такъв развой е много лесно предвидим. В година с много висока инфлация, стагнацията на цени от миналата година при всички случаи ще ощети най-много работещите в сектора. Болниците ще трябва да заплащат лекарства, консумативи, енергоизточници на по-високи цени. Както знаем, заплатите в българските болници се формират от финансовия остатък – каквото остане след всички възможни плащания, се разпределя за заплати. Колкото са по-високи цените на нужните за дейността на болниците услуги и консумативи, толкова по-малко ще остане за работещите. Тоест, цената на това несъгласие ще бъде платена от работещите в сектор здравеопазване и това е най-лошият вариант.

Впачетлението, което обаче остава, е че разговорът за нуждата от реформи в сектора като че ли бе изместен  отново от разговора за сметки…

В последните десет години ние основно правим бакалски сметки на фона на една и съща система с едни и същи вродени недостатъци, които са възникнали още при създаването й. Това се случва и на фона на много силната битка на влияния в нея – тоест, всеки, който има влияние в нея, се бори да не го загуби. Системата е „замръзнала“ и никой не си позволява да остъпи, за да се промени тя в по-адекватна посока. В момента тя сякаш се опитва да убеди обществото, че каквото е правено през 2005 или 2010 година все още е валидно. Обществото обаче се развива, решенията на проблемите също. Ще ви дам пример с лапароскопската хирургия – ние все още я третираме като луксозен начин на лечение, за който пациентът трябва да си доплати, а тя вече години наред е наложена като стандарт. Причината е лошото преразпределение на средствата в здравната ни система, а не толкова заради липса на средства. Но за да говорим за реформи, е нужен мандат, иначе всяка една реформа ще бъде съшита от много различни идеи и стремежи, и на практика тя ще бъде едно „недоносче“. В този смисъл е много опасно да се предлагат реформи в условия на фрагментиран парламент и липса на политическо мнозинство.

Част от тези реформи обаче са свързани и с тезата за намаляване на броя на хоспитализациите. В проектобюджетите на Касата за 2023 г., които останаха само предложение на този етап, отново се заложиха 2,2 млн. хоспитализации. По-малко ли трябва да са те според Вас?

Има поне две причини, поради които хоспитализациите трябва да намалеят. Когато се заложат 2,2 млн. хоспитализации, а се реализират 1,8 млн. или 1,7 млн., се генерират големи икономии, както се случва в момента и започваме да се караме как да се разпредели този излишък. Когато залагаме висок брой хоспитализации, ние продължаваме модела на ГЕРБ с подценени приходи и възможността за субективно разпределение на излишъка. Втората причина, поради която трябва да се намалят хоспитализациите е, че около 30% от тези хоспитализации са за диагностични процедури като ЯМР, колоноскопия и много други, заради които в момента се налага постъпване в болница. Тоест, говорим за между 300 000-400 000 хоспитализации при средна цена на клиничната пътека от 1350 лв – очевидно е какъв огромен финансов ресурс се дава и не се изразходва по най-добрия начин. Ако тази процедура се направи в амбултаторни условия, качеството й ще бъде същото, но ще се спестят много повече средства и те ще могат да се разпределят по-ефективно.

В момента отново сме свидетели на напрежение, свързано със заплатите в сектора. Договарянето на основните възнаграждения през текстове от Колективния трудов договор и НРД бе дадено и на съд.  Отчитате ли като грешка този механизъм за ръст на заплатите, предложен по време на предния мандат на Продължаваме промяната?

Голяма част от болниците успяха да достигнат нивата на заплащане, договорени чрез Националния колективен трудов договор, и нито една от тях не е фалирала. Така пада една от формулираните през лятото опорни точки, че предложените промени са лоши и ще доведат до фалит на болници. Това не се случи. Има определен брой болници, основно общинските болници и тези в отдалечените райони, които влизат в обсега на защита на Наредба на МЗ (Наредбата, регулираща реда за субсидиране на лечебните заведения – бел.ред.). Тези болници, поради факта, че работят основно по пътеки, които не са скъпоструващи, и нямат достатъчно пациенти, най-вероятно няма да успеят да достигнат нивата на заплащане, договорени в КТД. Това са около 80 болници и ние сме на мнение, че те трябва да бъдат подпомагани, поради което предложихме методика за това. За всички останали болници смятаме, че имат потенциала да достигнат нивата, разписани в КТД, както и да продължат да ги увеличават, ако искат да запазят кадрите си, защото пазарът на труда в Европа е достатъчно конкуретен.

Защо допълнителното материално стимулиране (ДМС) продължава да е форма на заплащане на здравните кадри у нас?

Тази форма на допълване на доходите е била нужна в началните години на прехода и преминаване от бюджетна система към заплащане от Здравната каса за извършена услуга. В първите години това е била правилна система за възнаграждаване на най-добрите, но тя не гарантира устойчивост и развитие. ДМС е добър контролен механизъм за началника на клиниката или директора на болницата, които да контролират своите служители. Когато 2/3 от заплатата ти зависи от решението на твоя пряк ръководител, първата ти мисъл е ти да бъдеш абсолютно стикован с него, да мислиш и разсъждаваш като него, в синхрон с неговия дневен ред. Много служители изпадат в ситуация да бъдат лишавани от половината си заплата, ако дори изкажат мнение. Става въпрос за лекари с 20 години стаж, които се чувстват като крепостни работници. Смятам, че българските здравни специалисти трябва да спрат да работят за своего рода „бакшиш“, както бих определил ДМС. В Германия например няма такава форма на заплащане. Този въпрос трябва да бъде обществено активен и системата да „узрее“ за решаването му. Инструментът за решаването му е именно чрез увеличаване на минималната заплата в сектора. Така допълнителното заплащане може да се запази, но в по-малък размер – около 20-30% от възнагражението и отново ще има фунция за стимулиране на по-активно работещите, но не да бъде метод за зависимост от субективните решения на началника.

Полина Тодорова

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email
Прочетете още по темата