Преговорите около следващия тригодишен Национален рамков договор между БЛС и НЗОК продължават да буксуват. Представителите на ръководствата на съсловните организации и на Здравната каса бяха изслушани по време на заседание на парламентарната комисия по здравеопазване в четвъртък в опит да срещнат позициите си и разговорите около новия НРД да продължат.
Припомняме, в последните седмици отношенията между съсловната организация и Здравната каса ескалираха, като от от БЛС настояха и за оставката на управителя на Касата проф. Салчев, както и на председателя на Надзорния съвет и заместник-здравен министър д-р Златанов. От там обявиха, че излизат от преговорния процес, като коментираха, че Касата го „бламира и саботира“. Основният сблъсък между касата и съюза е с колко да се увеличат цените на клиничните пътеки, разпределението на икономиите по бюджета на фонда, които възлизат на 340 милиона лв., и цялостно проблеми при обсъждането на параметрите на новия НРД.
След срещата, продължила над два часа, обаче до консенсус не се стигна. Двете страни ще продължат да обсъждат методиката за разпределение на средствата от икономиите, но засега няма да продължат преговорите за нов рамков договор.
„Исканата оставка е заради закононарушения, които смятаме, че се извършват при прилагането на закони и при прилагането на подписани нормативни документи, какъвто е Националният рамков договор“, заяви пред членовете на комисията председателят на БЛС д-р Маджаров. Той беше категоричен, че представителите на фонда не са партньори, а хора, които управляват еднолично Касата и третират съюза единствено като „печат“. Д-р Маджаров разясни, че очакваната икономия за болнична помощ е 70 млн. лв., с които биха могли да се увеличават значително цените на клиничните пътеки. В момента от Касата предлагат 8% ръст, докато от съсловната организация настояват той да е поне 18%. Наместо това, обясни той, е взето решение за изплащане на 43 млн. лв. надлимитна дейност, което се е случило и миналата година. „Миналата година последните три месеца болниците получаваха своите пари независимо от това какво са заработили. 100% от парите си – това беше отново в разрез със закона и отново неконсултирано“, каза той. Д-р Маджаров допълни, че „цялата философия на това ръководство на Касата е, че те взимат решение и ние го подпечатваме“.
От своя страна управителят на НЗОК проф. Салчев зяви, че договорният процес не се води от него, а от Надзорния съвет и от Управителния съвет на лекарския съюз. „Явно стрелите са насочени към мен, по ред причини“, отбеляза той в отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ-СДС проф. Костадин Ангелов има ли пътища за решение на ситуацията. По думите му преговорният процес не е спирал. По отношение на изплатените надлимитни дейности на болниците той коментира: „Тук е бившият председател на Надзорния съвет на Касата (доц. Васил Пандов, настоящ депутата от ПП – бел.ред.)., който знае как бяха определени стойностите за надлимитна дейност. Какво трябваше да направим – да не им ги разплащаме? Реално извършена дейност?“, попита той. Проф. Салчев не прие твърденията за незаконно разпределение на средства по бюджета на фонда и изтъкна, че одитният доклад на Сметната палата не е имал забележки в тази насока.
Председателят на БЛС обаче не прие разясненията за изплащането на надлимитната дейност. „Има закон, а те цитират методика, която им разрешавала да нарушат закона“, подчерта той.
„Не бихме си позволили да направим нещо, което е извън законовите рамки“, заяви и заместник-здравният министър д-р Златанов по повод изплатената надлимитна дейност, отбелязвайки, че тази дейност е проверена и отчетена. Според него посоката, в която трябва да се мисли, е как да продължи процесът на диалог между Надзорния съвет на НЗОК и БЛС и посочи, че има условия преговорният процес да завърши успешно. „Надзорният съвет има готовност да се включи в графика, който БЛС ни предостави, за да обсъждаме най-вече текстовата част от предложенията за новия рамков договор. Не виждам причина това да не се случи“, допълни д-р Златанов.
Отношение по ситуацията взе и председателят на здравната комисия доц. Тонев.
„Защо за поредна година изпадаме в ситуация, в която малки запетайки и малки проценти да ни водят до наглед неразрешими проблеми? Осъзнавайки, че в тези смутни времена не можем да говорим за реформи, трябва да призная, че ще навлезем в следващата година със същите действия от 2022 г. Много е вероятно след известно време отново да спорим дали да дадем 7,8, 9% недостатъчни проценти, които да не намалят средната възраст на работещите в здравната система, да не увеличат броя на личните лекари, които за десет година са намалели наполовина и за много други реални проблеми, за които не става въпрос в преговорния процес. Апелът ми е да прескочим колкото се може по-лесно тези времена на кризи, дори и с малък риск за преразход, но с желание за дебат реално кои причини, които са наследство от последните 20 години, са ни довели до това да сме първи в негативните класации и без ясна идея как да преодолеем това нещо“, коментира той.
Полина Тодорова
