Във вторник се проведе заседание на Специализирания съвет за контрол над лекарствоснабдяването – създаден от служебния здравен министър с цел преодоляване на проблема с недостига на лекарства у нас. След срещата министър д-р Асен Меджидиев обяви, че ще бъде създадена единна номенклатура на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание. Дали набелязаните мерки ще дадат резултат попитахме Димитър Маринов, който е главен секретар на Българския фармацевтичен съюз.
Г-н Маринов, какви мерки бяха набелязани на срещата на Специализирания съвет за контрол над лекарствоснабдяването?
Вчера се дискутираха определени теми и всеки от участниците в срещата представи своите идеи, но като цяло нямаше консенсус по конкретни мерки. Очакванията са на следваща среща да има по-голяма конкретика какво точно да се предприеме като действия. Като цяло нито едно предложение на Българския фармацевтичен съюз не беше прието дори за разглеждане в детайли. Надяваме се да има повече чуваемост на нашите предложения при следващите разговори.
Беше дадена заявка и за промяна в нормативната уредба, регулираща Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (СЕСПА). Нужна ли е такава според Вас?
Министърът поиска от нас да дадем конкретни предложения за законодателни промени, но аз не съм убеден, че те ще бъдат приети от парламента. Действията на министъра се ограничават до законодателни промени на ниво наредба. В момента има нормативно обосновани инструменти, но те не се прилагат. Наредбата за СЕСПА беше променена, така че аптеките много по-лесно да откриват къде има и къде няма лекарства по складовете. Това е нормативно направено, но не и долкото знам като техническо задание – тоест, имаме инструмента, но не го използваме. След като не използваме наличните инструменти, не знам защо са ни нужни други.
Тоест, все още аптеките не могат да виждат наличностите с лекарства в складовете?
Нормативно това е заложено, но не е дадена техническа възможност за това. На хартия аптеките би трябвало да виждат отказите за определени лекарствени продукти от складовете, но на практика не се случва. Така складовете могат да отказват лекарства, без аптеките да знаят дали там или няма лекарства – съответно едни аптеки имат достъп до лекарствени продукти, а други нямат. Причината е, че не е доразвита СЕСПА, а това трябваше да се случи, тоест в момента ние търсим нормативни промени, без да използваме вече наличните такива.
Това означава ли, че има задържане на лекарства в определени складове?
Отговорът на този въпрос може да даде Министерството на здравеопазването и контролният орган Изпълнителната агенция по лекарствата. Факт е обаче, че всеки ден имаме сигнали от аптеки, че много лекарствени продукти, въпреки че не са в забранителния за износ списък на СЕСПА, не могат да бъдат открити по складовете.
Дискусия в здравната комисия в парламента предизвика и промяната във формулата, по която се изчислява недостигът на лекарства у нас чрез СЕСПА, за да бъдат те включени в забранителния за износ списък. От там ли произхожда единият от проблемите с недостига на медикаменти у нас?
След направен одит на СЕСПА начинът на изчисление е променен и в момента той отговаря на законовите изисквания. Съгласно тях един медикамент попада в забранителния за износ списък, когато наличността в страната спадне под 65% средномесечно потребление за последните шест месеца. Според мен проблемът не е във формулата. Проблемът е в начина, по който се изчислява недостигът – не можеш да мериш недостиг по потреблението. Ако едно лекарство е липсвало в последните шест месеца в страната, неговото потребление е нулево. Така ако една фирма достави днес лекарство у нас, дори един флакон, той разбира се, няма да е достатъчен за страната, но ако в последните шест месеца не е имало разход за него, той би могъл да се изнесе.
Така погледнато излиза, че данните за потреблението на лекарства в момента не са съвсем точни?
В момента никой не знае колко рецепти се изписват. Наскоро се даде крачка назад с отмяната на електронната рецепта и резултатът е, че ние не знаем колко лекарствени продукти се изписват и съответно не можем да определим нуждата от тях. Задължителната електронна рецепта с някои изключения, които не могат да повлияят на общата картина, на практика щеше да даде пълна, точна и моментна картина за това какво е нужно в страната, но и да създаде много по-добър контрол по отпускането на лекарствата.
Какви предложения има Българският фармацевтичен съюз по отношение на подобряване на лекарствоснабдяването у нас?
Много неща може да се променят и има различни подходи, които да работят в една посока. Нашето основно предложение, което може да реши голяма част от проблемите с недостига на лекарствените продукти, е разрешаване на генеричната замяна. Това е основният инструмент, с който проблемът с недостига се решава в цяла Европа. Това че даден продукт не е наличен в страната, не е проблем, ако има 10 или 20 генерика. Ако той обаче е единствен в групата си и няма с какво да бъде заменен, тогава неговите наличности трябва да бъдат много по-сериозно проследявани. Нужно е да се помисли за оптимизация на оff-label употребата – има много лекарствени продукти, които се използват извън кратката им характеристика, а това води до недостиг за пациенти, които имат предписание за употребата по диагноза. Също така може би, когато даден продукт не е наличен в страната, трябва да има облекчена процедура за внос, въпреки че обикновено при такива случаи той липсва и в Европа. Контролът трябва да бъде превантивен и да се работи с инструментите на дигитализацията, така че определени неща да не могат да се случват, а не впоследствие да хващаме някои, а други да продължават да правят нарушения. Когато контролът е последващ и зависи от хора, той е субективен и подлежи на корупционен натиск – в случая има голям корупционен потенциал. Това е недопустимо с днешните инструменти на дигитализацията. Също така имахме предложение аптеките да имат спешен канал за докладване при отказ за лекарства от страна на складовете и това да се осъществява от външна за лекарствоснабдяването система, каквато е СЕСПА. Това също е заложено нормативно, но не е направено и недоумяваме защо не се използва. Нужно е и да има някакъв вид поощрение за всеки, който работи изрядно.
От думите ви се разбира, че на практика и към момента имаме нормативната база за подобрение на процесите по лекарствоснабдяване, но е тя е само на „хартия“?
Не казвам, че системата е перфектна, може би има нужда от усъвършенстване, но това, което е заложено в момента като потенциал за контрол и проследяване, не се използва. Ние адмирираме желанието на министъра да събере на едно място хората, разбиращи от лекарствоснабдяване, да чуе предложенията им, но са нужни и действия. Съветът, който бе създаден, е консултативен, какво ще се случи от тук-нататък и какви решения ще се вземат, е отговорност на министъра.
Полина Тодорова
